Справка – Иван Иванов Рилски

0

Spravka Източник в. Капитал

В ГДБОП-МВР водят ДОО срещу организирана престъпна група /ОПГ/ с висока степен на обществена опасност, свързана с членове на бившата силова групировка “СИК” – Красимир Маринов “Големия Маргин” и Николай Маринов “Малкия Маргин”. Установено било, че ОПГ осъществява престъпна дейност на територията на цялата страна и в момента се ръководи от Христо Великов Халваджиев.

В хода на водене на ДОО са събрани достатъчно данни за извършени престъпления от членовете на ОПГ. Същите са докладни на ВКП, която е разпоредила информацията да бъде изпратена в СГП с указания за образуване на предварително производство. С постановление на прокурор В. Найденов е образувано дознание за престъпление по чл.212 от НК.

В рамките на дознанието и с цел документиране на извършената престъпна дейност от членовете на ОПГ са получени разрешения за експлоатиране на СРС по отношение на същите.

На основание събраните в хода на експлоатацията на СРС данни, са изготвени справка и проект на план за провеждане на СПО на територията на страната, в който са набелязани обекти и лица, подлежащи на проверка и началото на операцията – 10.10.2007год.

На 08.10.2007год, с проекто-плана за СПО са запознати зам. директорите на ГДБОП-МВР – В. Трифонов и И. Иванов. На 09.10.2007год. е получена информация от ДОТИ-МВР, за проведен разговор на същата дата в 10.23ч., между двама от обектите на разследване – Иван Христов Иванов и Хованес Манук Манукян. От разговорът ставало ясно, че Иванов очаква от утре /10.10.2007год./ да бъде задържан за 24 или 72 часа. Информацията, която той е получил от трето лице е, че щяла да бъде проведена показна акция за всички, които внасят горива. В П.29ч., отново в разговор между двамата става ясно, че Иван е получил информацията от Любомир Иванов, началник “КП”, 02 РПУ- СДП. От него бил разбрал, че ще бъдат проверявани: 30 човека, включително и Иван като вероятната причина е Христо Халваджиев. Допълнителната информация на Иван е, че не става въпрос само за горива, а и за други неща. Хованес изказал съмнение относно това и твърдял, че ако е така и той трябвало да е в това число.

От разговорите, които провеждали може да се направи извода, че се опитват да разберат какво точно се/ подготвя срещу тях в прокуратурата в гр. Пловдив и гр. София, а така също и в поделенията на МВР.

На 09.10.07год. е проведен разговор между Хованес Манукян и Олег Кирилов Петров /от гр. Дупница, занимава се с търговия на горива, член на СИК/, по време на който Хованес го предупреждава за възникнали проблеми. Двамата обсъждат какви мерки трябва да се предприемат.

На 09.10.07год. е проведен разговор между Хованес Манукян и Олег Кирилов Петров /от гр. Дупница, занимава се с търговия на горива, член на СИК/, по време на който Хованес го предупреждава за възникнали проблеми. Двамата обсъждат какви мерки трябва да се предприемат.

На 09.10.07год. в 21.43ч., Олег Петров провел разговор с Красимир Василев Оков /доверен човек на Пламен Бориславов Гелев/.

Красимир – “Значи да ти кажа, че трябва да вземеш една бутилка уиски, да черпиш, че това за сега се отлага, а като дойде човека ще те запознаят лично с него, че той е много високопоставена личност. Това каза “началнико” /Пламен Галев/”

Красимир – “Значи за тия другите къде вчера са ти се обаждали и за тех нали, за сега е отменено всичко. Обаче човека каза да му кажеш, че това е временно вика. Нали ние вика ще го запознаем с човека, който е спрял нещата и те на там да си опичат акъла що правят”

На 09.10.07год., съгласувано с прокурор Б. Сарафов е взето решение да не се провежда СПО и с информацията да бъде запознат главния прокурор Б. Велчев.

На 11 10.07год. в 10.09ч. е проведен разговор между Иван Христов Иванов и Хованес Манук Манукян:

Хованес – “Начи ей сега тука ще се видя, малко по- късно с тоя и ще ми дадеш, ако искаш, прати ми го на SMS, имената на този, аз иначе твоите ги имам”

Иванов – “На кой трите имена?”

Хованес – “На който те работи там, който те вика.”

Иванов – “Значи пиши – досъдебно производство N° 46/06год. на ГД”БОП”-МВР, дознател Младенов и дознател Христова. И тая Христова не я знам коя е, но тоя Младенов е където ходих оня път при него.”

На 11.10.07год. в 11.16ч. е проведен разговор между Иван Христов и Хованес Манукян:

Хованес – “Видех се с тоя човек, дето ти казах за твоята работа и ми каза, че има контакт със зам. шефа на това и то вика близък контакт. Вика, ако мислите, че нещо сериозно е на 100% да таковаме, Вика, да отивам да говоря с него вика. Още утре сутринта ще отиде в София за да се срещнем, нали няма проблеми. Обаче ми каза вика, ако искате първо ла проверя в прокуратурата там и да ти кажа. Ама ние там сме го проверили и ако не излезе нищо, в понеделник, ако искаш да не го пращаме сам. Щото няма пряк контакт с тези хора, ама имам със зам. шефа им там.”

Иванов – “Да не, гледай, аз това го знам за какво е разбираш ли? Там то ми е ясно там да не са решили някоя щуротия”

Хованес – “Ами мисълта ми е, че ако са решили някоя простотия, той ми каза, че това ще излезе от това.”

Иванов – “От прокуратурата?”

Хованес – “От прокуратурата. Сега си го има вика, то си има някакво искане вика, нещо да го подготвят. Разбираш ли? И при това положение, че имаме там обратна информация преди още те да я имат нали, прокуратурата, че няма нищо. За какво да разлайваме кучетата да говорим с началници- началници Те няма проблем, но е финансов ангажимент.” Иванов — “Няма тогава да не ходим за сега, задръж щом човека има такива отношения…”

Хованес – “Аз държа, казах му, че отиваш в понеделник в 10ч, ако в 09 и нещо не излезе в прокуратурата – 10, още преди това ще е там преди . тебе.”

Иванов – “Ако трябва ще се обадя по телефона и ще кажа, тук съм зает, че ще закъснея малко.”

Хованес – “Ще пратим него значи да оправи положението, ако излезе някаква простотия. В такъв смисъл да го държим като дежурен.”

На 11,10.07год. е проведен разговор между Иван Христов Иванов и Хованес Манукян:

Иванов – ‘Ти кога ще идваш в София?”

Хованес – “Понеделник в 09.30 ч. съм на “Кошарите”.

На 15.10.2007год,, с гореизложената информация под формата на справка са запознати зам. директорите на ГД”БОП”-МВР – Калин Михов и Иван Иванов.

На 19.10.2007год. със съдържанието на справката са запознати прокурор Сарафов и прокурор Б. Найденов. Последните не са я чели лично и справката не е оставала при тях.

От проведените мероприятия е установено, че “високопоставения служител” когото в по-горе описаните разговори лицата визират е Иван Иванов- зам. директор на ГД”БОП”-МВР.

Установено е също, че Иванов контактува с лицата от ОПГ, получава пари от тях и развива общ бизнес с тях чрез Павел Василев Славков. В подкрепа на това твърдение са следните разговори:

1. На 02.11.2007год, в 13.27ч. Павел казва на Иван, че Наско му е звънял.

Павел – “Вие сте се виждали. Там за моите приятели от “ИКУЕСТ” /ФИРМА “ЕКУЕСТ” Булстат N° 131147857 / нещо има при него от ОЛАФ””

Иван – “Имаше там едни неща.”

Павел – “Да ти кажа нали са ти близки там. Нещо ако може.”

Иван – “Няма какво да се занимавам. Те си оправят нещата.”

Павел – “Щото са при него и вика трябва да ги проверява”

Иван – “Нека си ги проверява,”

Павел – “И вика ако са Ви близки да знаят и нещо ако трябва… Ама щом ти казваш.”

Иван – “Няма проблем. Ти какво правиш?”

Павел – “‘Знаеш ли какво друго освен това? Тия няма ли да ги зареждаме с горива”

Иван – “Горе ли?”

Павел – “Да.”

Иван – “Ти им имаш телефоните”

Павел – “Не само горе. Нали купиха и боклука. Там знаеш ли колко горива са. Не може ли нещо да се включим, да зареждаме?”

Иван – “Ще се опитам да направя среща.”

Павел – “Щото там са огромни количества, а ние имаме капацитет. Ако ни вкара ще си лапкаме.”

Иван – “Добре.”

Павел – “Отделно те за Боровец също зареждат: строителство, машините, багерите”

Иван – “Знам, но го няма в момента баровеца тука.”

Павел – “Добре. Това исках да ти кажа…,/сменя темата/. Там за ревизиите нищо няма?”

Иван – “За момента не знам. Мисля, че няма жега. Средно положение.”

Павел – “Добре. По-добре от жега,”

Иван – “Както виждаш няма обаждане нали?”

Павел – “Не, нищо никой. Друго нещо ще работим ли?”

Иван – “Ми той те е търсил оня човек още веднъж мисля. Нещо искаше да се оправи с теб и питаше как.”

Павел – “Той ми звъня, ама нали ме нямаше. Сега ще му звънна да се видим… Ама не бе по нашите работи там големите дето говорихме.”

Иван – “Не, не за долу ли бе? За това дето приказвахме попитах хората. Те имат там някакви позиции, ама остана така във въздуха да намерят възможност те да нали разбираш, че не може да стане веднага. Говорихме за проценти.”

Павел – “За кое това, че не мога да се сетя.”

Иван – “Нали ти казах, че имам среша в събота с хора …/пауза/… за покриването.”

Павел – “Да, да.”

Иван – “За тях говоря. Мислят по въпроса.”

Павел – “Добре.”

Иван – “Да видим дали може да те вмъкнем в …..”

Павел – “Но ти не ми звънна.”

Иван – “Е ми щото няма нищо за това.”

Павел – “А нещо долу за Свиленград или там по други работи.”

Иван – “Ми за сега нищо. Не можах ла ги видя хората да дойдат при мене. Трябваше да дойдат миналата седмица, но нещо се размивахме. Те ще дойдат другата седмица.”

Павел – “Щото ще има няколко вносчета. Не може през друг да минат, ”

Иван – “Като ги видя ще се разберем.”

ГЕОРГИ БОЯНОВ КРУМОВ, един от управителите на фирма “ЕКУЕСТ” Булстат N° 131147857 е в много близки отношения с ГЕОРГИ ЯКОВ САМУИЛОВ, собственик на фирма “Инса Оил” подсъдим като организатор на ОПГ занимаваща си с незаконно производство на петролни продукти. Само в рамките на една година е нанесъл щети на държавата в размер на 40 000 000 лв.

2. На 07.1К2007год. в 19:16ч, Павел се обажда на Иван и провеждат следния разговор:

Павел – “Е тоя ми звъня долу от Свиленград, И тоя Жоро се хвалил. Той вика “Иван, той вече не пее в хора. Те го понижиха. Аз вика работя с по-високи хора вече. Не ме интересуват Павел и там неговия човек”

Иван – “Ха, ха.”

Павел – “И купил ново БМВ. Нов джип на жена му.”

Иван – “Тоя твоя човек предишния?”

Павел – “Предишния, Жоро да, Жоро дето та казвах.”

Иван – “Аз вчера бях на среща с хората,”

Павел – “…Аз вика си плащам и си работя с много високи хора. Вика те са го понижили, вече не пее в хора той”…”

Иван – “Така ли е станало на практика?”

Павел – “Да това исках да ти кажа. Новини интересни.”

Иван – “Мислех да те пращам долу вчера щото ги видех. Да те пращам да кажеш там нещата”

Павел – “Ами, ай де.”

Иван – “И този да лапа дървото.”

Павел – “Айде, аз ти казвам какво е казал”

Иван – “Аха, добре о.кей. Това са бели кахъри. Поне за мене бели проблеми”

Павел – “„(сменя темата!)…Отивам тука, тоя нашия човек от Пловдив с един негов колега откриват магазин за мебели.”

Иван – “Добре.”

Павел – “Са ме поканили и мислех да те водя ако искаш.”

Иван – “Не, не няма как. Отивам на други гайлета”

Павел – “Кога ще се видим.”

Иван – “Не знам, неделя”

Павел – “А, мене ме няма до вторник. Утре съм последен ден тука.”

Иван – “..(сменя темата!) ..Там ми се обади Емо и …/прави пауза/, „каза, че има разни работи,”

Павел – “Ами добре. Звънни на “Тигъра”.”

Иван – “Мисля, че са две нули”

Павел – “Направо с тях защото мене от петък до вторник ме няма”

Иван – “Там нали„./прави пауза/…си работим с него максимално… /прави пауза!,..”

Павел – “През “Роко”. Казал съм ти къде работим и….”

Иван /прекъсва го/… Точка.

Павел – “Как се покриват и другите хора….”

Иван – “Точка, точка.”

Павел – “Така и Нашите…”

Иван – Точка. Това едното. А онзи “Дебелия” къде се потопи?”

Павел – “Не знам. ”

Иван – “Когато има гайлета чупи телефона. От два месеца не се е обаждал.”

Павел – “Не знам. Нито една насрещна не му излиза. Ся ми е изгубил едни документи. Прееба ми четири клиента. И почвам да му се сърдя вече. /псува!”

Иван – “Не знам. От два месеца мълчи и все нещо…. “Нали знаеш. Виж го. Последен път. Аз сега. Утре.” /Иван препредава думите на “Дебелия”/.”

Павел – “Звънни го спечи бе. Звънни му кажи ‘Ти какво сега. Или правим нещо или не правим е”. Той на тебе ти има респект, какво.”

Иван – “Ух, аз те питам дали щото си го виждал. Иначе не се обажда. Разбираш ли?”

Павел – “Не съм го виждал. Аз не съм се виждал с него. По телефона се караме щото ми е изгубил документи.”

Иван – “Разбрах те, добре. Ще го отрежем, /псува/. Аз какво да ти кажа.”

Павел – “Да, аз си работя с други хора. Както виждаш там ми е по-точно и по-такова, С него не ми се разправя”

Иван – “Аха, аз мисля да те пратя на долу да се срещнеш с един човек. ”

Павел – “Ми хайде.”

Иван – “Да обясним правилата на играта и да действаме. Ще ти кажа какво ще направим.”

Павел – “А там за тоя другия дето ти дадох да го провериш “Маслинката”.

Иван – “А, трябва да се видим. Така по телефона не искам да говоря.”

Павел – “Добре. Ама имаш какво да ми кажеш?”

Иван – “Ами….има такова нещо, да.”

Павел – “Добре. Ами хайде да се видим преди да заминем. По-късно няма ли да имаш време или утре?'”

Иван – “Не, не, днеска е абсурд. Утре…”

Павел – “Айде, утре намери време.”

Иван – “Утре много натоварен ден. ”

Павел – “Половин, един час през деня нещо.”

Иван – “След обяда може би. Но ще оставя на “стенбайт” на телефона.”

Павел – “Добре, а там за “братчетата” нещо ме пита моя приятел.Вика….”

Иван – “Нищо, нула на нула. Там бягай далече.”

Иван – “Ти и не искам да се виждащ с тия …. а така”

Павел – “Разбрах, разбрах.”

Иван – “Хайде.”

3. На 15.11.2007год. в 15.41ч. Павел позвънява на Иван.

Павел – “Какво става брато.”

Иван – “Що не ми се обаждаш. Преди обяд те търсих още.”

Павел – “Не си ми звънял бе.”

Иван – “Ама казах му на Славчо бе.”

Павел – “Не бе, не си, не ми е казал нищо.”

Иван – “Тиквар. казах му да се обадиш. Вика тука си е ще му се обади.”

Павел – “Е ми забравил е сигурно. Не знам сега чувам от тебе. Щях да ти звънна.”

Иван – “Питаха ме там….Жоро /Георги Тончев Радков, началник ОИП в ГДППООРП/ преди малко ме питаше за “Центъра” те там нали имахте снощи уговорка да се обадиш.”

Павел – “Да. Ние се разбрахме да ми дадеш телефона за да му звънна за да не препредаваме. Да ми дадеш някоя “Прима” да му звънна.”

Иван – “Задръж така сега ще ти дам, задръж..”

Павел – “Да.-”

Иван – “Задръж така, сега ще ти дам задръж.”

Павел – “Да…”

Иван – “Пишеш ли?”

Павел – “Да.

Иван – “877707483 /телефона се ползва от Георги Тончев Радков/. Обади му се за да свършите работа.”

Павел – “А днес ще се вижда ме ли?”

Иван – “Не.”

Павел – “Кога ще имаш време да се разберем на долу кога да пътува.”

Иван – “Утре ще се видим, айде.”

Павел – “Добре, чакам да ми звъннеш.”

В схемата за прикриване на престъпления, извършени от лица и фирми, които си плащат на Иван Иванов за да ги прикрива, участва и Георги Тончев Радков началник ОИП в ГДППООРП. В подкрепа на това твърдение са следните разговори:

1.На 14.11.2007год.

Радков – “Абе, тия в Шумен са ги треснали.”

Иван – “Ами аз ти казах, там е “афив” нали?”

Радков – “И на това, и на “Пещака” ../не се чува добре думата/…”

Иван – “Е ми аз какво да направя?”

Радков – “Ми нищо. Аз се обадих. Оня го разкарах от обяд. Викам къде си ти бе цървул? Тоя началника.”

Иван – “Да”

Радков – “Аз обядвам ../ т.е> Радков повтаря репликата на мъжа когото нарича “цървул/. Викам “Айде вдигни си гъза и искам след пет минути да ми се докладва какво що”

Иван – “Еее те го знаеха, те бяха предупредени, че там има ааа ….жега.”

Радков – “С тия нашите, тия от долу дето са на Раковска с тех заедно са били /вероятно става въпрос за служители на митниците/. Ама не са много, 105 броя в бутилки.”

Иван – “Ама да знам.”

Радков – “Не си заслужава тука сега да му говорим при положение, че има няколко институции.”

Иван – “Ма не кои са там? Те са тия от Раковска, други няма.”

Радков – “Три са и трите са. От всички има по-малко.”

Иван – “Знам, знам, те беха предупредени, че там нещо ще се случи.”

Радков – “Еми тогава защо ми вият по телефона, че все едно са ги утепали.”

Иван – “Ами не сме ние. Аз съм казал още преди две седмици на Бомбата да си ги предупреди.”

Радков – “М, хь.”

Иван – “Ъ, хъ.”

Радков – “Добре, айде. “

Иван – “Аха.”

2. На15.11.2007год.в 15.37ч.

Радков – “Тия па сега ударили нашите приятели в Пловдив. Ония нашите с “Щ-то”” Иван – “Ъъъ.”

Радков – “А а. Айде те се оправили с ония на Раковска дето са високата сграда, ама в нашата какво да правим. Аз да се обаждам ли на този; на маймуната “Джиджи” или….” Иван – “А.а”

Радков – “Да бе, да няма проблем само, че набери ме щото ми свършва ваучера.”

В 15.38 ч, Радков избира Иван.

Иван – “Ало”

Радков – “Да му се обадя ли?”

Иван – “Ама “Щ” ли бе са ударили?”

Радков – “Да.”

Иван – “Ама те каква, самоинициативност или?”

Радков – “Явно с ония лайнари другите /прави пауза/ митничарите.”

Иван – “Ъ ъ. Кой ги е пушил?”

Радков – “Ъф е па решили са днес да правят оборот. ”

Иван – “Обади му се на Джиджата и…”

Радков – “А дали няма нещо да..,.”

Иван – “Няма бе, споко. Кажи му, че много /прави пауза/ кажи праща ти много поздрави моя началник. Не може да говори. Те така.”

Радков – “Ама поне какъв? Как да му звънна? От къде?”

Иван – “Е от де да знам. Питай го какво става, какво направи, каква е хавата.”

Радков – “Аааа, добре.”

Иван – “Айде.”

Радков – “Тия кога ще ми се обадят бе? Аз се задминах та не можах нищо да свършиме. Тия /прави пауза/ що не ми се обади оня лайнар /Павел Василев Славков/.”

Иван – “Ъъъ. Кой?. Ама не ми вдига телефона и на мене /Павел Славков/.”

Иван – “Е да го духа тогава.”

Радков – “Ще пробвам пак айде. ”

Иван – “Айде.”

4. На 17.11.2007год. в 14.36ч. Иван се обажда на Радков и го кани да се видят. Петнадесет минути преди това Иванов разговаря с Атанас Иванов Петров, един от собствениците на Винпром „Пещера” и се договарят да се видят.

В 14,36ч. Радков се обажда на Иван.

Иван – “Що не дойдеш направо в пицарията,”

Радков – “В колко?”

Иван – “Аз съм тука от петнадесет минути. Ще дойде и “Баровеца” /Атанас Иванов Петров/”. Тъкмо ще те запозная с него. Тук до половин час ще дойдеш.”

Радков – “Да.”

Иван – ‘Той в 15ч. ще дойде.”

5. На 18.11.2007год. в 17.49ч. Иванов и Радков разговарят във връзка с притесненията си, че служители на МВР са наблюдавали и заснели срещата им с Атанас Петров.

Радков – “Кой ти каза?”

Иван – “Човека. Неговите хора от вън гледат какво се случва. Имало е щрак на светкавица.”

Радков – “Може да не е било нищо.”

Иван – “Не знам, за него не е, защото той е бил с шапка.”

Радков – “А нас да са ни такова?”

Иван – “Един от двамата. Аз уж не съм. пък и ти не. Вероятно. Поне е хубаво, че знаем, че нещо става там.”

Радков – “Нищо не…”

Иван – “Ако идеш, ще видиш, че на прозореца е леко отворен и на него има срязана бутилка от минерална вода. Като застанеш, заведението е много осветено, с големи витрини, от другата страна на булеварда, сива сграда. Ще мина пак от там,”

В 19.41ч. Радков отново звъни на Иван.

Радков – “Какво стана?”

Иван – “Нищо.”

Радков – “Ходи ли да видиш прозореца? ”

Иван – “Още е отворен. ”

В последващия разговор двамата се успокояват взаимно, след което сменят темата

Иван – “И твоя човек за момента е чист. Няма проблеми. Това е старо нещо, това си е чадър при него да знаеш, това което в момента го търкалят.”

Радков – “Зависи кой, врага ли?”

Иван – “Ами не, аз мисля, че той си говори с правилната девойка „./прави пауза/ При мене бе, човека оня с голямата тиква.”

Радков – “Аха.”

Иван – Аха, това което в момента щото ти казах, че съм сигурен, че нещо има около него, това си е от всякъде чадър”

Радков – “Аха, нарочно да го?”

Иван – “Именно.”

Относно Георги Радков е постъпвала оперативна информация» че чрез съпругата си, търговски пълномощник на фирма “Хикс Прайс” ООД Булстат N° 1297216 покровителства контрабандно внесени от фирмата стоки в страната. Един от собствениците на фирмата е Мохамад Диб Ел Итани ЛКЧ 10013]4565, ливански гражданин. При извършени данъчни проверки е установено, че са налице предпоставки за укриване на значителни обороти. От средата на 2005г. до настоящият момент Георги Радков е засичан, че поддържа чести нерегламентирани контакти с Валентин Йорданов Тодоров. Последният е един от участниците по изграждането и поддържането на схеми за контрабанден внос на стоки от Турция, т.н, “Турско карго”. Също така, негови фирми са засичани и са обект на данъчни проверки по незаконосъобразно начисляване и усвояване на данъчен кредит от републиканския бюджет.

От проведените разговори между Иван Иванов и Атанас Иванов Петров, един от собствениците на Винпром „Пещера” може ла се направи извод, че Петров прави скъпи подаръци на Иванов и му дава периодично пари, като не е известна причината за тези му действия.

1. На 04.11.2007год. в 21.15ч. Атанас Петров се обажда на Иван и провеждат следния разговор:

Иван – “Какво правите?”

Атанас – “Бях на лов.”

Иван – “Аз го взех това. Само трябва да изчистим понеже за два броя, едното за едното, другото за другото място на разрешителното.”

Атанас – “Аз много не съм запознат. ”

Иван – “Уточнихме се тоя човек да пита там нашите хора и ако е така ще извадя още един дубликат. Защото от долу има една квитанция която остава в магазина и ако остане тая на едното, на другото как ще може да взема втората.”

Атанас – “Айде и аз ще се интересувам. Във вторник ще идвам към София. Ще ти звънна/’

Иван – “Вчера нашия човек /Става въпрос за един от подчинените на Атанас Петров, Разговорът е отразен по долу,/ идва и ми донесе едни неща. Обаче говори едни несвързани неща. Донесе половината де факто За другата като че ли не са му останали.”

Атанас – “Получило се е разминаване.”

Иван – “Нищо на теб ти го казвам.”

Атанас – “При мен е пропуска, че не съм си организирал нещата.”

Иван – “”Няма проблем, не е фатално. Аз не му дадох да говори. “Това е така, о.кей. Нещата са такива”. Въобще не сме коментирали темата,”

Атанас – “Другия път няма да е така. Във вторник като се видим ще изчистим тоя момент.”

Иван – “Бели кахъри. Като се видим ще приказваме. Видели са Ви. Нещо са писали за Вас.”

Атанас – “Вторник, късния следобед като се видим ще приказваме.”

2. На 4.11.2007. в 16:59ч, Атанас Петров се обажда на Иван и провеждат следния разговор:

Атанас – “Щото излитам след малко няма да мога да говоря. Да ми кажеш нещо какво реши от трите неща.”

Иван – “На тебе ли да ти го предам? Да не те притеснявам? Или да звънна утре на човека?”

Атанас – “Може и утре на това. ”

Иван – “На човека?”

Атанас – “Да.”

Иван – “Щото много дълго ще взема да ти обяснявам пък няма смисъл.

Атанас – “Айде, аз ще го предупредя, че ще му се обадиш. Той телефона ще е в него и ти да му кажеш точно каквото ти е на сърце и това е. Действаме.”

Иван – “Добре. Колкото издигания, толкова кацания ти пожелавам,”

Атанас – “В понеделник ще се търсим.”

3. На 13.11.2007год. в 13.19ч. Атанас Петров се обажда на Иван и се договарят за кога да се видят.

Атанас – “Не, не няма нищо спешно. В четвъртък да ти звънна и да видим какво е положението/’

Иван – “Става, може. Ако искаш четвъртък или петък, двата дни. /сменя темата/ Само да те подсетя, спрял съм се на 12-ти калибър не на 20-ти.”

Атанас – “12-ти от а…”

Иван – “Да “Мания” от “Бенели””

Атанас – “Бенели 12-ти.”

Иван -“Да и щото….”

Атанас – “Аз и със Здравка ще се чуем, защото Марин вика никой не ми….”

Иван – “Исках ти да се върнеш.”

Атанас – “Да добре,.”

Иван – “12-ти “Бенели”. Мисля, че е сполучлив избор. 20-ти е много специфичен такъв.”

Атанас – “Добре, действаме ей така.”

Иван – “Да 12-ти “Мания”.”

Атанас – “Добре, добре,”

Иван – “И сега другото, което той човека ще отиде да го направи това, само ще те моля да ми се обадиш кога ще отиде, за да мога да пратя на срещата другия с него за да направят да използваме едното. Той ще е от тука от ВИП-а нали? Предполагам.”

Атанас – “Да, да от ВИП-а.”

Иван – “Значи да ги стиковам да отидат да се срещнат на место двамата и да ги поръчат и да се свърши работата наведнъж. ”

Атанас – “Добре,”

Иван – “Нали в елин и същи.”

Атанас – “Е, това ще е още тия дни.”

Иван – “Да, да, само ми кажи кога, просто завися от твоето обаждане.”

Атанас – “Добре, тогава аз ще ти звънна да ти кажа като….”

Иван – “Добре, айде остава да се чуем допълнително.”

Атанас – “Ако нещо може ние утре да се чуем,”

Иван – “Може по всяко време. ”

Атанас – “Жив и здрав, приятно прекарване. ”

Иван – “Благодаря.”

В 13.40ч. Атанас Петров се обажда на Иван:

Иван – “Нямаше как да ти вдигна.”

Атанас – “Исках само да ти кажа, че аз веднага се чух с тоя моя човек. Ама той предложил това защото нямало в цялата страна 12-ти “Мания” на “Бенели””

Иван – “А кога ще има?”

Атанас – “И вика може да го поръчам, ама те са несериозни и в срок може да мине един-два месеца иначе не е проблем да се поръча. В същност заради това.”

Иван – “А, щото няма наличността.”

Атанас – “Да няма в момента 12-ти калибър на “Мания” иначе има много хубава надцевка и “Браунинг”, който бил някакъв нов модел ама. ”

Иван – “525 вероятно. ”

Атанас – “Някакъв много хубав бил. Всичко друго е по- обикновено.”

Иван – “Ма не, щото на други им бех казал за този “Браунинг”. Те ще го вземат други приятели, те ме питаха.

Атанас – “Навсякъде е проверил и във ВИП-а.”

Иван – “Ти ще ме навиещ за 20-ти калибър.”

Атанас – “Просто ти казвам. Ако искаш да чакаме?”

Иван – “Ти с 20-ти ли си?”

Атанас – “В момента стрелям само с карабина “Маузер”. С ловна не съм стрелял. Иначе ми е “Бенели”, а не знам дали е 12-ти или 20-ти.”

Иван – “Колкото чакаме толкова, нека да е 12-ти калибър.”

Атанас – “Поръчваме го тогава, ама да знаеш, че се чака. ”

Иван – “Ще чакаме. /сменя темата/ Върви ли комплект там оптика и не знам какво още?”

Атанас – “Не, за ловна не ти трябва оптика, за нарезно ти трябва. Иначе гладкоцевиите…. ”

Иван – “По-нататък.”

Атанас – “По-нататък. Ще вземем една хубава карабина.”

Иван – “И стаж трябва да направя. /сменя темата/ Правим го така, чакаме да дойде “Манията”‘ и готово,”

Атанас – “Добре. ”

Иван – “Само трябва да ми кажеш човека като ги поръчва там щото нали ще трябва да прати другия нали връзката.”

Атанас – “Да да, ще ти кажа.”

Иван – “Добре.”

В 13.59ч. Атанас Петров се обажда на Иван.

Атанас – “В 11ч., утре във ВИП-а ще отиде тоя моя човек да я поръча.”

Иван – “Някакви негови координати?”

Атанас – “Веднага ти ги давам. Румен се казва, само да го изкарам през това време /т.е. търси номера в указателя на телефона/ 0899 -777 222,”

Иван – “Добре, понеже не ми вдига телефона ще ти го потвърдя допълнително това.”

Атанас – “Добре, утре в 11ч. той ще дойде във ВИП-а за да поръча “Манията”

Иван – “О, кей, разбрах,”

4. На 14.11.2007год. в 12.15ч. Иван се обажда на Атанас Петров. Преди това Петров на три пъти звъни на Иван, но той не му вдига.

Иван – “Нямаше как, бях при омбашията. Имаше разни премеждия тука и така.”

Атанас – “Честити РД на Иван. Подготвили сме ти страхотна изненада – нещо уникално дето може би само ти ще го имаш в България. То е във връзка там “Бенели” правят едни юбилейни истории.”

Иван – “Знам, аз имам една серия, тя е двойна серия, лимитирана серия.”

Атанас – “Да, да. Виждал ли си я?”

Иван – “На картинка само, на живо не.”

Атанас – “Те са две за това ти звъня щото ще трябва още едно разрешение.”

Иван – “Ще трябва да го взема в такъв случай. Мерси много за вниманието. Трогнат съм.”

Атанас – “Казаха ми, че е много страшно. Уникално. Въпреки, че е много нагоре в цената, няма проблеми.”

Иван – “Чувствам се силно поласкан и благодаря за вниманието.”

Атанас – “Няма нищо, ти когато изкараш тогава да го вземем.”

Иван – “Ще имам грижата аз.”

Атанас – “Тогава как се разбираме, в петък да се чуем?”

Иван – “Точно така, ай де.”

5. На 16.11.2007год. в 13.20ч. Иван се обажда на Атанас Петров. Разговарят във връзка с договорката им да се срещнат на 16-часа. Иван е зает и иска да отложат срещата за следващия ден.

Иван – ”Случват се едни неща. Редно е да ги изкоментираме. В 14ч. влизам на съвещание след това правим горе събиране. На него ще се случат някои работи. Един от хората започва да дава отива на екскурзия.”

Атанас – “А -ха?”

Иван – “Очаквам много силна реакция в тая посока горе и трябва да помислим какво да правиме, да сменяме тактиката. Къде ще се виждаме и т.н. Щото аз очаквам тотална атака срещу мен.

Започваме в 16ч. с общи мероприятия, след което го викаме и му даваме билет за екскурзията.”

В последващия разговор отново се договарят къде да се видят . Разбират се това да стане на 17-ти в 15ч. като трябвало да бъдат много внимателни при подхода към мястото за среща. Иван се притеснявал, че е привлякъл вниманието на “службите”. Иван съветва Атанас Петров, до мястото на среща да отиде с такси, а колата му да го следва. Последният идва в гр. София специално за тази среща.

6. На 17.11.2007год. в 14,01ч. Иван се обажда на Атанас Петров и му казва, че е долу. Петров му припомня, че са се разбрали да се видят в 15ч, и му казва, че пътува към мястото на срещата. След разговора си с Петров, Иван се обажда на Георги Радков и го кани и той да дойде на срещата, на която ще го запознае с Петров.

В 17.05ч, Атанас Петров се обажда на Иван и му обяснява, че охраната му е забелязала в отсрещната сграда отворен прозорец, на който е имало статив с фотоапарат и, че някой е снимал булеварда.

Атанас Петров – “Само за Донс /не се разбира думата/ от изходът на заведението в ляво на четвъртия етаж имало някаква камера, фотоапарат, леко притворен прозорец и се показал, снимал булеварда,”

Иван – “Кога?”

Атанас – “Може да е нещо любителско.”

Иван – “Ами няма любителско, щом на четвъртия етаж вляво….”

Атанас – “Значи, като излезеш от входа на заведението, от лявата страна има едно стъклено заведение малко след него на четвъртия етаж. Прозорецът е бил леко отворен и отвътре е имало статив с камера.”

Иван – “А-ха, нас са ни снимали като излизаме.”

Атанас – “Моля?”

Иван – “Нас ли, с Жоро?”

Атанас – “Е-ми по принцип и преди това е било там. Горе долу половин час преди това е бил там.”

Иван – “Аха.”

Атанас – “А-ми мен не можаха защото съм взел мерки, “шапки”, “работи4*, никой не ме видя.”

Иван – “Без значение, това е хубаво.”

Атанас – “Да знаеш, може да не е във връзка с това, ама по принцип да знаеш.”

Иван – “Ясно, това е хубаво. Аз за това ти казах, аз идвам пръв или обратното”

Атанас – “‘По принцип мен не са ме хванали, защото моите хора бяха покрили идването и като излизах бях с шапка, така че…”

Иван – “А-ха това е хубаво, че поне тебе, но с него не ме притеснява защото ние…”

Атанас – “Да трябва да сменим това, да знаеш…”

Иван – “Знам. спираме там. Аз ше ти кажа къде.”

7. На 20.1 1.2007год. в 14.15ч. Иван и Атанас Петров провеждат следния разговор:

Атанас – “Всичко е на ред. Иска да приключи с разрешителните.”

Иван – “Готов съм, всичко съм взел.”

Атанас – “Да ни ги изпратиш /обсъждат къде да се срещнат и коментират случая от 17.11.2007год. Уговарят се да се видят “там”, в София на 21-т в 18:00ч.г след това сменят темата/”

Иван – “Онова го гледа, дето ти го дадох.”

Атанас – “Требва като се видим да ти го върна и да коментираме, че там липсват разни хора, но като се видим тогава.”

Иван – “Е нали не можем да знаем всички, не сме врачки все пак /смеят се/.”

От проведените разговори на Иван Иванов с неустановен мъж- подчинен на Атанас Иванов Петров може да се направи извода, че парите до Иванов достигат чрез посредници.

1.На 02.11.2007год. в 19.18ч.

Мъж – “Къде си?”

Иван – “Качвам се и ще пътувам,”

Мъж – “Ще те видя ли? Имам тука да ти давам материали,”

Иван – “Утре или в други ден, в неделя. Ще се обадя. Ти не ебаваш да се обаждаш. Забрави ме,”

Мъж – “Глупости бе. Как сериозно? Защото аз в събота спортувам, и не вдигам телефоните. Дай ми ориентировъчно,.,.”

Иван – “Кога ще спортуваш? Сутринта или следобед?”

Мъж – “Различни спортове. Ако искаш да мина утре?”

Иван – “Няма, пътувам тая вечер. Утре е задушница и ще се върна евентуално вечерта и други ден, в неделя съм свободен.”

Мъж – “Значи в неделя привечер?”

Иван – “Или пък в събота привечер.”

Мъж – “В събота не мога.”

Иван – “Много ти здраве тогава.”

Мъж – “Може и в събота.” Разбират се да се видят в събота.

2. На 07.11.2007год. в 12.10ч.

Иван – “Нямам време въобще да си обърна главата. Що ми говориш такива работи по телефона, Колко е задължението? Хиляда лева ли?”

Мъж – “Хиляда лева, да. Той от 1500лв. прави 30% отстъпка. Разбираш ли?”

Иван – “Добре. Бъзикам се по телефона. Хиляда лева ще ида да плащам. Ти по телефона ми говориш тия работи.”

Мъж – “Няма значение, ”

Иван – “Щото нямам време да се отлепя. Ти на твоя човек кажи му да не се притеснява. Просто, ако мога сега, днеска ще ги пратя по моя шофьор, да отиде там да ги остави. Ще ги оставя парите по някое време. Разбираш ли?”

Мъж – “Добре. Я ми ги дай ти на мене. Щото аз трябва и без това да го видя днеска да ти /или си/ върна картата.”

Иван – “Добре. Така ще е. Аз ще му дам на него. Ще дойда до тебе да свършим работа.”

Мъж – “Кой? Ти или той?”

Иван – “Той бе. Аз няма да мога да излезна”

Мъж – “Дай му ги. И кога ще се върнеш от обяд?”

Иван – “Няма да излизам на обяд. Имам ангажименти. Много работа.”

Мъж – ”Към 14.30ч. можеш ли да го пратиш?”

Иван – “Ще го пратя сега. Той ще седне да обядва и след това ще излезне,”

Мъж – “Ми аз съм в центъра. Не съм в това.”

Иван – “Добре, в 15.30ч. при тебе. Така ли?”

Мъж – “Айде в 15ч. със сигурност”

Иван – “Само ми кажи, последния път на колко ти бяха дали? Ти колко ми даде на мене? ”

Мъж – “Абе за тебе си бяха както трябва.”

Иван – “Ти ми даде в плика. Колко са били? Пет ли са били? Две за тебе и три за мене? Нали така?”

Мъж – “Да.”

Иван – “Това ме интересува.”

Мъж – “Трябва да станат общо шест, така ли?”

Иван – “Не няма проблем. Ние сме се разбрали. Това ме интересуваше, че ти на мене тогава ми даде три, нали?”

Мъж – ‘Три и едно за майстора там. ”

Иван – “Добре, няма проблем.”

Мъж – “Ма така ли ще остане- Да знам какво да правя аз другия месец.”

Иван – ‘Той му е казал. Ние се видяхме вчера с това и той /на 06.11.2007год. вечерта, Иванов се вижда с Атанас Иванов Петров / му е казал какво да направи.’

Мъж – “Кой?”

Иван – “На тоя човек от “пита” ,.,/прави пауза преди да продължи/ ти се среща с него.

Мъж – “Аха, да добре”

Иван – “Няма проблеми, там нещата са коригирани, всичко е точно. Значи в 15ч. ще дойде при тебе да свършим работа. ”

Мъж – “Добре. Айде.”

По случай рождения се ден Иван Иванов получи скъпи подаръци и от още двама неустановени мъже.

I. Неустановен Мъж.

На 13.11.2007год. в 14.23ч. Мъж избира Иван Иванов.

Иван – “Какво правиш.”

Мъж – “Пътувам.”

Иван – “Да ти дам тея, онези данни където ги искахме преди време.”

Мъж – “Дай ми ги, ти забрави, аз помислих се отказа.”

Иван – “Не бе братче нямаше време, не съм се отказал ама….”

Мъж – “Вика тоя, той човек не иска от мен нищо …./смее се/,”

Иван – “Стига бе ти ми каза. Утре имам празник, утре имам рожден ден.”

Мъж – “Верно ли?”

Иван – “Верно, слушай сега това, което говори днеска, има някакъв “Броунинг” 525 надцевка.” Мъж – “Така, добре.”

Иван – “Е това е и други подробности за които ти говоря, че утре в 11ч. на ВИП-а ще има един човек, мога да дам телефона, който е там ми е разрешителното. Разбираш ли? То е за два броя.” Мъж – “Ама аз съм на “гьоля” големия и ще си дойда в четвъртък вечерта.”

Иван – “А ти няма ли кой да пратиш да свърши тая работа место тебе?”

Мъж – “Трябва да помисля. Колко двата броя?”

Иван – “Не, не единия брой има кой да го свърши, щото човека е там. Той ще си го свърши. Това което ти говоря е това което ти го казах преди малко.”

Мъж – “Да, да.”

Иван – “Твой ангажимент е дефакто нали?”

Мъж – “Да бе, ама колко?”

Иван – “Не мога да ти кажа, нямам идея, не съм проверявал.”

Мъж – “Ай да питаш и да ми кажеш да видя дали да пратя някой щото аз ще си дойда чак в такова /четвъртък/.”

Иван – “Добре, след малко ще ти го потвърдя да ти кажа колко е това.”

Мъж – “Добре.”

Иван веднага звъни на Атанас Иванов Петров и го пита за цената на “Броунинг”. Иска да провери чрез неговия човек. Петров предполага че е около 3-4, но не е сигурен. Малко по- късно му се обажда отново и водят следния разговор:

Мъж – “Значи Броунинг 525 се боди надцевка 12-ти калибър 3 450.”

Иван – “Значи си бил прав, благодаря за информацията”

Мъж – “Да го вземеме ли ние или остава стария вариант. ”

Иван – “Не, вие това което си говорихме нали поръчка, а това ми трябваше щото ще си направят среща утре хората двама.”

Мъж – “Остава ли тая среща.”

Иван – “Ще ти я потвърдя след малко.”

Мъж – “Добре.”

В 14.48ч. Иван звъни на Мъж.

Иван – “Можеш ли да пишеш номер.”

Мъж – “Казвай.”

Иван – “0899 – 777 222, Румен на телефона ще отговори. В 11 ч. ще бъде във ВИП-а, три и половина струва това нещо.”

Мъж – “Да.”

Иван – “525 Броунинг.”

Мъж – “български или такова?”

Иван – “БГ, БГ, 3.5 БГ това е.”

Мъж – “Добре ще измисля начин.”

Иван – “Щото трябва да му кажа на човека, че утре ще дойде другия при него за да свършат работа едновременно щото нали знаеш разрешението е за две. Да не го…/прекъсва връзката/.”

II. Неустановен Мъж.

На 12.11.2007год. в 17.39ч Мъж се обажда на Иван.

Мъж – “Абе за тържеството, какъв е удачен подаръка? /Иванов е роден на 14-ти ноември/”

Иван – “Какъв подарък бе?”

Мъж – “Едно там бе.”

Иван – “Ааа има един лаптоп. Тя Антония /дъщерята на Иван се казва Антония/ го беше харесала някакъв “Макинтош Ейпъл”.”

Мъж – “Чакай да запиша. Пиша щото ме питаха какво “Ел Си Ди, вика нещо.” Това е удобно. Добре удобно. Само да напиша името.”

Иван – “Айде да ти го потвърдя като се прибера у дома. Ама ще ти го кажа като се върна. Тъкмо да направя консултация с народа”

Мъж – “Арно.”

В 21.1 Оч. Иван се обажда на Мъж. Докато изчаква Мъж да му вдигне се чува разговор между Иванов и момиче, по време на който разговор двамата уточняват параметрите на компютъра. Иван – “Готов ли си да пишеш?”

Мъж – “Пиша.”

Иван – “Лаптоп “Макбоук” – 13.3 инча, 2.16 гигахерца, бял на цвят от серията на “Ейпъл”.”

Мъж – “Къде ги продават?”

Иван – “Къде ги продават? /Иван пита вероятно дъщеря си/. На “Раковски” и “Графа” имало специализиран такъв само на “Ейпъл”, на “Раковски” и “Графа”. Подробността е, че е 120 гигабайта хард диска и системата е “Макинтош” 10.4 ‘Тайгър”.

Мъж – “Много ми дойде,”

Иван – “Дисковата оперативна система е тази “Макинтош” 10.4 “Тайгър”, по-точно 2,752 цената.”

Мъж – “А, добре.”

След като гореизложената информация е предоставена, за сведение на Министъра на вътрешните работи и Директора на Генерална Дирекция Полиция, Иванов и приближените му лица изхвърлиха телефоните си.

От проведените мероприятия и данните получени от СРС може да се направи следният извод:

Фирма Пещера АД е ощетила държавата с над 1млрд и 200 млн лева от невнесени акцизи. Бандеролите за алкохолните продукти на фирмата се отпечатват в Република Турция. Пещера АД е основен спонсор на БСП, предизборната кампания на Президента Първанов, министър Румен Петков както и на други високопоставени лица и служители на МВР (Главен Комисар Валентин Петров по непотвърдени данни получава заплата от тях в размер на 25000 лева месечно).

Лобито гарантиращо сигурността на Пещера АД включително и министър Румен Петков стоят зад компромата срещу бившият Главен Секретар на МВР Илия Илиев.

След назначаването на Валентин Петров за временно изпълняващ длъжността Главен Секретар на МВР, както и съхраняването на Иван Иванов за зам. директор на ГДБОП, кръгът около Пещера АД ще предприеме мерки по компрометирането и уволнението на всички служители взели участие в разследването. Обсъдени са варянти за смяната и пенсионирането на ръководителя на отдел “Вътрешна Сигурност” в МВР.

Share.

About Author

Leave A Reply