Стр. 8
Вещественото доказателствено средство е отразено в:
CD-R с рег N° RB202001-001-[BLCENSORED]
CD-R с рег N° RB202001-001-[BLCENSORED]
Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.10 часа на 03.04.2010
година и в него е фиксирано следното:
Вижда се Петров, който чака на улица и се оглежда. Към него се приближава Сантиров. Провежда се следния разговор.
Петров: Мно’о си изтупан!
Сантиров: А?
Петров: Много си се изтупал, да те еба!
Сантиров: А, изтупал съм се.
Петров: Шалчета, коприни, глупости. Е т’ва е.
Сантиров: Е, няма да се излагаме.
Петров: А-а. Тука има едни боклуци, не искам, да ги еба. Дай да отидем в онова кафе, че е по-спокойно, такова. Остави си колата, то е на двайсе метра. Тука е пълно с боклуци, казах ти, че не искам.
Сантиров: Лошото е, че аз казах, шест и десет на един човек да дойде тук.
Петров: Е, нищо, де. Ние имаме петнайсе минути да приказваме и шъ такова. Като тоя, къв е тоя, че шъ идва.
Сантиров: Ами не знам к’ъв е, един, един приятел иска да ме види, той и на него трябва да му кажа некои неща.
Петров: Добре-е. Ами ти с него много ли имаш? Аз ако такова ще те чакам там. Тук има едни дето са били обвиняеми в едни такова. Не искам да ги гледам. Нали ти казах, че не искам тука да идвам.
Сантиров: Ами дай да се разберем тогава набързо и да му кажа, аз даже да му ка’я на тоя да мине през нас.
Петров: Не може да е толкова набързо ’щот’ тря’а да говориме. Не-е такова. Ти с тоя ще се бавиш ли много?
Сантиров: Еми, тря’а да му обясня някои работи.
Петров: Ами добре, не може ли да те изчака до шест и половина?
Сантиров: Ами ще почака.
Петров: Ами ш’тъ изчака да влезем там. Тука просто, о’делно е най-скъпото заведение на Балканския полуостров. Еба си майката. Ба-а и.
Сантиров: (Не се разбира) говорихме с тебе.
Петров: Тоя откъде ще идва?
Сантиров: Не знам.
Стр. 9
Сантиров: Е! Еби му майката, ей тука обърнах.
Петров: Е!
Сантиров: Ей тука обърнах. Идиот! За пет метра.
Петров: (Не се разбира.) Не знам защо ходиш там.
Сантиров: Защото ми е лесно.
Петров: Тука е по-евтино и пици има хубави за ядене.
Сантиров: И пици, да. Спираме и продължаваме.
Петров и Сантиров влизат в заведение и се настаняват на маса.
Петров: Ох!
Сантиров: Студено е тук.
Петров: Ъ?
Сантиров: На мен ми е студено, бе човек к’во ще пиеме?
Петров: Нали знаеш, има ли „р” в това.
Сантиров: О-о-ох! (Не се разбира) такива цигари?
Петров: Не, свърших тютюна, днеска. И вкъщи имам тютюн, ма то горчивия тука го продават, нек’ъв, нали ти казах, по девет лева, с изтекъл срок на годност. Такова, к’во искаш да кажем на момчето.
Сантиров: Ама, не е ли със сервитьор? А то е със сервитьорка, бе. Ето.
Петров: Добър ден. Искам безкофеиново кафе, дълго и минерална вода.
Сантиров: „Джеймисън” искам днеска.
Петров: Ох, Днеска се изгърбих и не можах да си изям сандвича, еби му майката.
Сантиров: Вчера се явиха те’а? Пак се отложи, ’щото нямаше, не дойдоха ония свидетели. Добре. И ги четох принудително свидетелите за другия път.
Петров: Боклуците така пра’ат, к,во да искаш, к’во искаш?!
Сантиров: Двама се (не се разбира) вчера.
Петров: А-а-а, дай да видим к’во правим с тоя Цонев. Значи аз.
Сантиров: Аз не знам.
Петров: Значи тря’а да кажат к’во искат.
Сантиров: ’ко искат да съ опра’ат.
Петров: Да са опра’а означава да нема наказателно, да не става обвиняем, дали да се прекратява. А-а, в смисъл, ’щот от това зависи какво щъ иска от мене, дали да се вкарва в съд и там да го оправдаят. Щот’ тря’ше. Схемата тря’аше.
Сантиров: Тегаво е.
Петров: Тегаво ли му е?
Сантиров: Т’ва е тегаво влезе ли в съд вече. Влезе ли в съд вече!
Петров: Значи трябва да се пра’й за прекратяване.
Сантиров: Да-а
Петров: Добре.
Стр. 10
Сантиров: Ама, ти, чакай аз. Казвам му.
Петров: Ти ще говориш ли? Ти тря’а да му кажеш.
Сантиров: Не директно на него.
Петров: Ти през сериозен човек ли имаш връзка с него?
Сантиров: `наеш кой.
Петров: Тенчо? Еми, значи е сериозна връзката. Това е добре, а-а въпросът е. А`ре, бе. Аз к’во ти – той Тенчо ша е дискретен, нали?
Сантиров: Е-е-е!
Петров: Мисълта ми е, че може да се наложи в един момент аз да се видя с Цонев и да му кажа какво да казва и какво такова, ‘щото то няма да мине без идване, разбираш ли?
Сантиров: Много ясно.
Петров: А да пра’йм препредаване на телефон, ще стане тъпо. Това е едното. И второ, тука вече изниква тоя въпрос долколко може да се разчита на Цонев, па че ша е дискретен.
Сантиров: Той тря’а да е луд, ако сам си бърка в това.
Петров: Да, всъщност той си има интерес. А-а-а, значи това са много важни моменти, които.
Сантиров: Той дойде да попита мога ли да му помагне.
Петров: Той е дошъл да пита теб?
Сантиров: Е?
Петров: При Тенчо е отишъл.
Сантиров: Да-а. Като той знае как се помага, нали.
Петров: Много ясно.
Сантиров: Той дойде при мен по това, което там го изнесоха току що.
Петров: Цонев е дошъл?
Сантиров: Тенчо.
Петров: Тенчо?
Сантиров: Така.
Петров: И-и?
Сантиров: С копие от обвинението.
Петров: От кое, с т’ва за осемте милиона лева, обвинителния (не се разбира) дето го внесох?
Сантиров: Да.
Петров: Така, и?
Сантиров: С обвинението, още не беше внесен обвинителния акт, може ли да му помогнем, каквото трябва нали, насреща е.
Петров: Ъ-хъ.
Сантиров: Само с мене ще се говори. Викам – не ме занимавай.
Петров: Да, де. То тука ‘същност хубаво, че кръгът е затворен.
Стр. 11
Сантиров: Не мъ занимавай, му казах тогава.
Петров: А ти що? Не си имал възможност да му помогнеш ли?
Сантиров: Не, аз първо те вече внасят, знам, че внасят обвинителния акт.
Петров: Ама то е било накрая дошъл?
Сантиров: Да.
Петров: Когато не е могло нищо да се направи.
Сантиров: Знам че-е, няма как да станат нещата, там да му помогнем, да не говоря първо, тая специална система, в смисъл (не се разбира) при случайната система не се знае при кой ще отиде.
Петров: При кой ще попадне.
Сантиров: Като отиде някой – ще видиме. Тоя – можело, тоя – не можело. (не се разбира.)
Петров: Да, де, като видиш съдията кой е, да.
Сантиров: Отсега, викам, не мога да поема грам ангажимент.
Петров: Да, ти там евентуално впоследствие мо’еш да му помогнеш. Кат’ знаеш кой е съдията, да.
Сантиров: Да.
Петрор: То в Градски съд ли е внесено?
Сантиров: Да, да.
Петров: Ти не можеш ли да го наредиш да ти се падне на тебе?
Сантиров: Не може да пипаш, в момента въобще разпределението.
Петров: Ъ-ъ-ъ?
Сантиров: Грам не може при т’ва разпределение.
Петров: Е, ако се падне при тебе, може да трябва да се кръстиш, ха-ха-ха.
Сантиров: А-а, не, няма, щот’ те го внесоха вече.
Петров: Да, бе, да. Е, внесли го, ама ако ти са падне, винаги мо’еш да си го оправдаеш. А, добре, дай да.
Сантиров: Внесли са, внесено и вече е разпределено на съдията.
Петров: А, разпределено е на съдия?
Сантиров: Да, да.
Петров: На кой се е паднало?
Сантиров: Даже не, не съм, не съм го проверявал поне още.
Петров: Е, то не е.
Сантиров: Другата седмица.
Петров: То ще е чак есента, няма да тръгне сега.
Сантиров: Абсолютно.
Петров: Добре, дай да говорим за това наш’то, ’щото то си е на досъдебна фаза и нема.
Сантиров: Именно, ти казвай к’во да му предам, аз ще му кажа.
Стр. 12
Петров: Значи ти му кажи „да”, Работиме. Обаче да каже какво предлага. Сега, знаеш, командирован съм в Главно. Бойко ми има доверие, тука-а си има риск.
Сантиров: Голям.
Петров: Голям риск има. И-и, и въпроса е да не стане така, в смисъл да го праиме за жълти стотинки. Да каже какво предлагат, той си знае.
Сантиров: Добре, ти казваш каквото си искаш, а той да каже какво предлага.
Петров: Е, то това не е магазин, аз да казвам какво искам, бе братче, той да каже к’во е направил к’во е взел.
Сантиров: Не-е! Той ще каже – откъде да знам?
Петров: Добре, питай го навит ли е да работиме и тогава вече ще го коментираме.
Сантиров: Но да се прави така че (Петров го прекъсва).
Петров: Виж с’а, тука.
Сантиров: Че да не се чете за (не се разбира).
Петров: Да не чете и доказателствата, да. А-а-а.
Сантиров: А кой е наблюдаващия прокурор?
Петров: Е, тоя Русинов, май. Той е.
Сантиров: Кой? Кой?
Петров: Русинов май е.
Сантиров: Кой е тоя Русинов, бе?
Петров: (Не се разбира). Не го знам.
Сантиров: Градски.
Петров: Аз не го знам. Личева е в Апелативния, от ВКП не знам кой го наблюдава, май.
Сантиров: В Апелативния значи не е (не се разбира). Па де ‘а знам кой е наблюдаващия прокурор. (Не се разбира.)
Петров: Не, то не мо’е да минава първо. Второ, аз това, което се иска от мен, аз ще го свърша.
Сантиров: Аз за прекратяване може ли да се работи примерно-о?
Петров: Значи така-а.
Сантиров: Ангажимент за прекратяване може ли да се поеме?
Петров: А?
Сантиров: Може да се работи за прекратяване. Ангажимент да се поеме за прекратяване.
Петров: Значи-и, аз към момента не мога да поема такъв ангажимент, ‘щото не го познавам тоя човек. Обаче – това, което се иска от мене – аз мога да го свърша. Знаеш как стоят нещата.
Сантиров: Да, бе, т‘ва имам и предвид – разпитите. (Не се разбира.)
Стр. 13
Петров: Ако иска, може да го поиска и въобще да не го разпитвам. Има и такава възможност, но е по-добре да го разпитаме и заради това ще е хубаво в един момент да се видиме и с него да-а.
Сантиров: (Не се разбира) това (не се разбира) срещу него ли е образувано или срещу виновно длъжностно лице?
Петров: Е, то е и виновни длъжностни лица, но не знам срещу кого е образувано реално.
Сантиров: Да де, но мисълта ми е не е поименно образувано.
Петров: Не, поименно не е, ‘щото, аз, аз се ориентирах такова, нали за комисии и такива-онакива. Но вече виждаш, че се повдига и на корективни, не знам, може да почнат и да си пеят тия от комисията – кой, какво, що. Знаеш как е една комисия. Не всички са доволни. Или некой примерно е взел малко пари, ще каже ебал съм им майката, що ше им пазя гъза, нали.
Сантиров: Прекратяване нема как да стане, щото има обвинителен акт. Те правят сега да внасят безумни обвинителни актове. Само и само и си оправдават.
Петров: Да, ама.
Сантиров: Бойко нали каза – шест месеца кредит на доверие на главния прокурор.
Петров: Те ще са му достатъчни да се внасят първо, то-o има, едно. Второ, тука никой не натиска за обвинения, в момента. И на мен никой нищо не ми е казвал.
Сантиров: Е, чакай, начален момент е.
Петров: Бе начален, септември е образувано. Но не се е движило досега, общо взето. Въпроса е, като ти казваш, аз казвам, тоя плащач ли е?
Сантиров: (Не се разбира) Тенчо ми каза – ако може да направим нещо, там са.
Петров: Ще се плати.
Сантиров: Иска да си плати.
Петров: Иска да си плати. А той е отишъл при него със.
Сантиров: Да – а.
Петров: С такава молба?
Сантиров: Той – й – в мене са нещата му. Викам, к‘во ми ги даваш? К‘во ме интересуват какви са му обвиненията? Да нема аз да го гледам? Отишъл е с тая молба.
Петров: Не, бе, то така трябва да се предвиди, че, нали, всички да са доволни. Щото аз не знам толкова големи дела да има. Става въпрос за стои и двайсет милиона.
Сантиров: Стои и двайсет милиона? Това са само за окабеляване там, такива неща.
Стр. 14
Петров: Да, да.
(Звъни телефон. Сантиров провежда разговор. Чуват се едностранно следните реплики. Приятелю, мога ли да звънна след десет минути? Мога ли да звънна след десет минути?)
Разговорът приключва и Сантиров продължава разговора си с Петров.
Сантиров: Добре, ще предам т‘ва, има ли по това дело, в смисъл интерес да имаме за такова оправяне.
Петров: Не, щото, имай предвид, че аз за тия неща ще си контактувам само с тебе. А-а, в смисъл за пари, такива глупости, нема кък да.
Сантиров: Добре. Не е (не се разбира) хората – казват си.
Петров: И с‘а, ако беше дошъл друг, те ще дойдат и други, със сигурност, аз няма да контактувам с никой друг, с‘а знаеш че.
Сантиров: Тенчо си говори директно с него.
Петров: С тебе се знаеме, ти си говориш директно с Тенчо, нещата директно.
Сантиров: Тенчо си говори директно с него.
Петров: Щото те вкарват, вкарват, ама ги и оправдават. Нали?
Сантиров: Абе така е, ама ей къде, са, тия специализирани съствави в момента-а. не знам.
Петров: То това ако му влиза, по специализираните състави ли ще влезе?
Сантиров: Къде да влезе? Евроизмамите, организираната престъпност, правителства.
Петров: Е, ти нали ще се набуташ там?
Сантиров: Да. Ма то там ще има.
Петров: То там как е, пак ше е случайно разпределението?
Сантиров: Не, Жоро Колев лично.
Петров: Лично ли ще ги разпределят?
Сантиров: Да.
Петров: Еми, ето, значи, к‘во като влезе? Нещата са ясни.
Сантиров: Въпросът е, че там вече не знам. (Не се разбира.)
Петров: Ти ако искаш.
Сантиров: Там е много, ще е много нож с две остриета.
Петров: Е-е-е, един ще осъдиш, един че оправдаеш, то не може всичко да ги осъдиш. Целия свет. А-а. То като ще е ръчно, ти мо‘е си се разбереш винаги с Жоро Колев да го вземеш т‘ва. Ти немаш връзка с Цонев. Така че, ако искаш и така може да го кажеш като вариант, (не се разбира) нека си го вкарат. Ние като сплескаме доказателствата. А да видиме дали ти като си го оправдаеш, кой ще ти каже нещо защо си го оправдал. Да дойде да го осъди некой.
Сантиров: Добре, а горе-долу в какъв порядък нещо принципно, защото. Тенчо ще ме пита горе-долу за какъв порядък става дума. (Петров го прекъсва).
Стр. 15
Петров: Гле’й с’а. С’а знаеш, че – аз като се хващам първо се хващам, много ти имам доверие.
Сантиров: Абе, няма какво (Петров го прекъсва).
Петров: Така.
Сантиров: Няма проблем (не се разбира)
Петров: Второ, ти знаеш, че и ти ще вземеш, нема как да не вземеш. Значи ние пра’име ли го за под педесе, шейсе хиилядо евро, няма смисъл да го пра’име.
Сантиров: Евро?
Петров: Евро еми!
Сантиров: Сто бона.
Петров: Еми сто бона бе! Извинявай ама тука говориме за сто и двайсе милиона. Хайде аз ще свърша досъдебната фаза, окей, добре, ама важното е как ще я подоложат.
Сантиров: Еми, шъ го.
Петров: Мисля, че е нормално, щото, нали, и ти ще изкяриш и Тенчо ще надуе нещо със сигурност.
Сантиров: Еми, добре, ще му кажа.
Петров: При тая сума
Сантиров: В смисъл аз няма да качвам нищо отгоре.
Петров: Ми, с’а, ти като знаеш, че взето за к’во да качваш?
Сантиров: Е т’ва ти казвам.
Петров: Какъв е смисъла.
Сантиров: Т’ва ти казвам. Казвам му сто бона.
Петров: Ми така му кажи. Нали ти казвам. Да-а, щото примерно утре ще ме пита Бойко, ми що не излиза т’ва дело, ми, ще ка’ еме, не излиза началник. Не излиза, колективни експертите вече, трябва да се работи с вещи лица, знаеш как е.
Сантиров: Това ми е мисълта.
Петров: Е, експертизата няма да му я плащаме ние. Тея, вещите лица колко ще искат? Не може ние да се ангажираме в една сума от такъв параметър и той да (не се разбира), ха-ха-ха. Нали знаеш, могат да се подберат експерти, знаеш кой ги назначава.
Сантиров: Добре.
Петров: Те експертите нема да са дебели, по простата причина, че те си вземат и голям хонорар за експертизата.
Сантиров: А той знае ли въобще за това дело?
Петров: Как да не знае, бе, човек! Тенчо като идва и ти казва, как да не знае. То това му е най-голямото дело.
Стр. 16
Сантиров: Не, той дойде за т’ва, за осемте милиона. С’а, за т’ва дали знае? Щото там вече с обвинението иска.
Петров: Видя ли, с’а тука не знаеха (не се чува) това дело.
Сантиров: (не се разбира)
Петров: Така че-е (Сантиров го прекъсва).
Сантиров: Цонев знае ли за т’ва дело въобще?
Петров: Цонев ли бе?! Как да не знае, като иска да се оправя. То т’ва му е най-голямото дело, бе човек. Къде са осем, къде са сто и двайсе милиона.
Сантиров: Добре. Ма, сто и двайсет милиона е обема на търга или?
Петров: Договорът е за сто и двайсет милиона.
Сантиров: Колко е налапал от там? А платил ли ги е?
Петров: Ъ? Еми само ш’ти кажа, че нямат ник’ви разходи от тука-ъ. Около една трета са взели.
Сантиров: А той там какво му е, че ти к’во ми каза, вкарват го искането и той на втория ден слага „да” ли, к’во беше ми каза?
Петров: Не, бе! Т’ва ти ми го каза за осемте милиона, че е за нек’ва резолюция (не се разбира).
Сантиров: Т’ва е резолюцията, а ти викаш тука.
Петров: Да.
Сантиров: Много бързо ги е направил нещата.
Петров: Че много бързо е станал договора, да. Станал е за-а значи от първи декември почва процедурата и-и преди Коледа подписват договор, анекси, глупости.
Сантиров: Процедура обявяват за обществена поръчка, нали.
Петров: Да бе, да.
Сантиров: Те участва, печелят. С коя фирма печели Жоро Крумов?
Петров: Е тоо на – а Жоро Крумов ли?
Сантиров: Е ти ми каза, че е Жоро Крумов.
Петров: Да бе, Жоро Крумов. А-а.
Сантиров: С коя фирма печели?
Петров: „Електрон прогрес”.
Сантиров: Как?
Петров: „Електрон прогрес”.
Сантиров: „Електрон прогрес”. Да, той Жоро Крумов има лиценз за НATO. За софтуер. Или хардуер.
Петров: Тука не говорим за софтуер, говорим за кабели. Е, има и софтуер, има и хардуер, май и такова, но примерно има и друго нещо, че (Сантиров го прекъсва).
Сантиров: Защото за отбраната искат лиценз от НATO, а той има лиценз от НATO.
Стр. 17
Петров: Да де, ама не е само той.
Сантиров: А, и други имат лиценз от НАТО, но той. Много малко фирми, между другото, имат лиценз от НАТО. Той е един от тях.
Петров: Ама и не много фирми са приятели с Цонев.
Сантиров: Имаше едно, имаше един момент, когато при, само той имаше в България лиценз от НАТО. И в отбраната работеше само той. Т’ва беше, още преди, преди Цонев да дойде, т’ва беше още по времето на този, на Близнаков. Най-големия крадец от всичките. Цонев и Свинаров могат само вода да му носят.
Петров: Ама и Данов не е откраднал малко.
Сантиров: Човек, бе – тия са чавдарчета. Оня, за к’во става дума само. Оня откраднал войската, целия (не се разбира).
Петров: Ха-ха.
Сантиров: Както казва Тошко Живков, вика „за к’во да съжалявам”, то, „откраднаха ми държавата, да си ми върнат държавата.” Ха-ха-ха.
Петров: Да си ми върнат държавата, да. Да не е откраднал много малко и Цонев?
Сантиров: От тримата Цонев е с най-малко.
Петров: От кой? От Близнаков?
Сантиров: От Близнаков и Свинаров.
Петров: Е ‘ щото беше най-малко министър, затова. Ха-ха.
Сантиров: Близнаков, бате-е, е железен!
Петров: Идиоти!
Сантиров: И най-интересното, че няма никой за партийната каса.
Петров: Ама не са давали в НДСВ нищо! Всичко прибират! Цонев и той, не е ли давал в НДСВ? Всичко в джоба!
Сантиров: Ако е дал един път, хубаво!
Петров: Пе’се хиляди лева.
Сантиров: И сто да са. Близнаков не е дал една стотинка. (Не се разбира). Стра-ашни пари! Те, кат’ бяха кметските избори как се на (не се разбира) на партията, имаше сто и пе’се хиляди лева, бе.
Петров: Ти знаеш ли ги със сигурност тия неща? Да не би да ми говоришглупости тука, и такова, със сигурност ли ги знаеш тия неща?
Сантиров: Абсолютно! Сто и пе’се хиляди имаха в касата по кметските избори, бе, човек!
Петров: Хъм.
Сантиров: Сто и пе’се хиляди лева имаха по.
Петров: Е, Цонев не беше ли независим, за такова, за-а депутат? Или от НДСВ беше издигнат?
Сантиров: От НДСВ, бе човек!
Стр. 18
Петров: Беше издигнат от НДСВ?
Сантиров: Да, да. Той беше от Сливен ли, Шумен ли? Къде беше?
Петров: Да, от Сливен, той нали е от там. Ма изяде оная работа!
Сантиров: Е, то и цялото НДСВ я изядоха.
Петров: Ама то-о?
Сантиров: Щото са ей такива крадци всичките.
Петров: Тия въобще съществуват ли в момента?
Сантиров: Да-а, Христина Христова е.
(Звъни телефон. Сантиров провежда разговор. Чуват се едностранно следните реплики: „Ало? Да! Ало? Така! Добре, значи ще чакам да ми звъннеш като влизате в София и да-а. Добре. Не съм. Не съм. Не съм чул. А, а, а той ще идва ли? Да. Щот’ той ако идва, сигурно ще иска да е по-близо някъде около тях. Е, той е в „Студентски град”. А-а. А, има много, ей къде, където черпи там след избора. Не бе, не бе. Хубаво, айде!”)
Петров: Кой е черпил след избори?
Сантиров: А?
Петров: Кой е черпил след избори?
Сантиров: Жоро бе, довечера ще вечеряме.
Петров: А, със Жоро Колев? К’во стана с твоя избор, бе?
Сантиров: С кой избор?
Петров: Нали беше кандидат за съд?
Сантиров: За председател?
Петров: Да.
Сантиров: Е, нищо не стана!
Петров: Що не стана де, аз ми е ясно, че нищо не стана, ама защо не стана?
Сантиров: Щот Светлин, излъга ‘сичките, се опита, и себе си излъга накрая.
Петров: Прееба се.
Сантиров: Светлин Михайлов. Аз отидох при него в началото и му казах, виж, ми ш’съ кандидатирам, но искам твоята благословия. Ти си шеф на Градския. Твърдо, зад тебе съм, действай. И ми изкара кандидатура насреща. Друга. Той я изкара.
Петров: Кой ти изкара той. Алексей ли?
Сантиров: Алексей ми изкара.
Петров: А-а. Добре, а-а.
Сантиров: И накрая ни единия, ни другия.
Петров: А зад тебе кои бяха? Във съвета? На НДСВ хората ли?
Сантиров: Не. Мои си приятели!
Стр. 19
Петров: И не гласуваха за тебе, тия твоите приятели? Нали имаше тайно гласуване. Аз не си спомням!
Сантиров: Да, да! Ако не стане това, нито аз, нито Алексей.
Петров: Да бе, да.
Сантиров: Никой нямаше гласовете.
Петров: Той кой стана, то’а кой беше?
Сантиров: Краси Влахов.
Петров: Влахов! Един дълъг такъв, граждански беше, нали.
Сантиров: М – м.
Петров: Значи, Светлин те е преебал. И защо?
Сантиров: Не знам! Хем отидох и го питах, аз, значи, ако той ми беше казал, недей, аз имам други, друго мнение, аз нямаше да се кандидатирам.
Петров: И той ти вика.
Сантиров: Сега неговия човек щеше да е избран. Но аз (не се разбира), той няма как да си подвие опашка.
Петров: А Алексей, и той е от Градски съд, сега нали?
Сантиров: Апелативен!
Петров: В Апелативен! Кога отиде в Апелативен, бе!
Сантиров: Е – е. Кога беше, лятото!
Петров: Чакай, той кога отиде в Градски, та и па в Апелативен? Той ги бичи с тия присъди, реже им главите направо! Може и (Сантиров го прекъсва).
Сантиров: Нали ги бичеше, щот’ беше кандидат за председател на Районния и реши да показва колко е строг. Даваше повече, отколкото иска прокурора. Прокурора иска условно казано две години, той дава три.
Петров: Ха-ха. Ти к’во доглеждаш се’а в Градски съд, а в Районния?
Сантиров: Най-куците. Най-куците дела останаха, с’а дето никой не се явява. Днеска от пет дела има, не можах едно да свърша. Никой не ми са яви и (не се разбира).
Петров: Ама, ти влиза ли в заседания, въобще?
Сантиров: К’ви заседания, бе човек, никой не ми се явява!
Петров: Само си висиш, като хуй!
Сантиров: Напускаш им едни принудителни довежданията на всички тия. Следващия път (не се разбира).
Петров: Т кога ще ги изчистиш тия от Районен съд?
Сантиров: Ми двайсе са!
Петров: То нема изчистване братче!
Сантиров: На Ушев добрините.
Петров: Той ли те блъскаше така? А Ушев къде е сега?
Сантиров: В Градския,командирован.
Петров: Аз нали не контактувам с никой от тая интригантска система, и.
Стр. 20
Сантиров: Вика, колко ти останаха? Викам, двайсе. Е, много е, вика. Бяха деведесе, Ушев! Много си отлагал зачи, че имаш толкова много!Не, викам, Ушев, това са твоите добрини!
Петров: Той ти ги е дал! (Говорят едновремено и не се разбира).
Сантиров: Той си правеше к’вот си иска. Бръмчеше само на разпределение.
Петров: Ами кинти лапал ли е?
Сантиров: Яко.
Петров: Сериозно?
Сантиров: Ушев ли бе?
Петров: Ушев!
Сантиров: Той има в ДАНС разработка, има в БОП-а разработка.
Петров: За к’во?
Сантиров: За лапане на кинти, за т’ва!
Петров: Ха-ха-ха. О-о Ушев, да му се не надяваш!
Сантиров: Само на разпределение бръмчеше! Без да ти поема ангажименти от делата!
Петров: Взима ти парите, за да го, да кажеш на кой съдия! Е ти се опра’ай след това.
Сантиров: Е, еми, така е!
Петров: Като тия за уреждането на мачовете, вчера, чете ли го? В Германия, къде нек’ъв българин е предал историята. А, казват, ще ти кажа тоя мач как ще свърши, дай петнайсе хиляди евро. Ония дават, отиват след това, залагат трийсе хиляди евро, коефициент две, стават шейсе, минус петнайсе и трийсе разходи, петнайсе чисти. Де-е-ба! [BLCENSORED]
Стр. 21
Петров: А така. Тия старите не съм ги виждал, бе къде такова-а. Дет’ беха там Въжаров, Чотински.
Сантиров: Въжаров, Чотински, всичко е в СРП-то.
Петров: Мутафчиев, всичките са си там, а?
Сантиров: В СРП-то. Те там са концентрирани, бе човек.
Петров: Те там им е кеф да си седат да ти кажа!
Сантиров: Не той няма кой да ги вземе нагоре!
Петров: Е па те, да не е да искат?
Сантиров: А?
Петров: Да не е да искат?
Сантиров: Кой?
Петров: Да ходят нагоре.
Сантиров: Как да не искат!
Петров: Искат ли?
Сантиров: Е-е, па кой няма да иска, да му се дигне заплатата, да не е на тоя оборот долу безумен!
Петров: Теб колко ти е заплатата се’а, бе!
Сантиров: Две хиляди и нещо.
Петров: Две хиляди и нещо. И мойта е толкова д‘еба, ама. Не мога да стана схвана в Градски колко е, или Градски. Колко е повече от Районния?
Сантиров: Към триста и кусур лева.
Петров: Ми, добре е!
Сантиров: Не е малко.
Петров: Аз сега не можах да засеча, като съм командирован, колко ми е отгоре, да еба!
Сантиров: Е, виждаш ли колкото ти е основната, слагаш класовете.
Петров: Не мо’а вида щот’ съм на карта. Аз нали съм със ъ-ъ такова.
Сантиров: Ти отиваш и ти дават една разпечатка, бе!
Петров: Откъде тря’ да я взема?
Сантиров: Откъдето си получаваш заплатите, национална. Касата ти дава една разпечатка. Касиерката.
Петров: Колко ми е превела по картата.
Сантиров: Въобще, какво е, колко данък, колко това, колко основна, колко клас. То излиза на разпечатка.
Петров: Тря’ да ми се е качила, защот’ такъв е закона.
Стр.22
Сантиров: Кат‘ си командирован взимаш заплата за ”национална”, на Върховен съд и на Върховна прокуратура.
Петров: Абе, не, некои зимат по три и кусур, четири.
Сантиров: Тва е от класовете.
Петров: Т’ва е от класовете и от т’ва, от прослуженото време.
Сантиров: Основната е ”национална”. ВКП, ВАП и ВКС, и ВАС е еднаква.
Петров: Тря’ да проверя. В интерес на. Качила, че са е качила, са е качила, ама искам да знам с колко.
Сантиров: М-м-м. Едно петстотин лева сигурно.
Петров: Е, ако е петстотин е добре, да го еба.
Сантиров: Те ‘зимат по пет хиляди лева заплати, бе човек!
Петров: Да де, ама ‘зимат тия, които са на години и имат много години стаж. Имат по двайс’, трийс’ години!
Сантиров: Е, хубаво, ти няма да ‘зимаш пет, ще ‘зимаш чет‘ри хиляди. Или три и осемстотин.
Петров: Няма да спорим за тия двеста лева. Ха-ха.
Сантиров: ‘айде, а не ги прайм на въпрос.
Петров: То и зат‘ва аз тука ти ка‘ам, конкретния случай т‘ва ако ша го пра‘им. Да пра‘им нещо, коет’ си заслужава.
Сантиров: Ама аз направо та свързвам с Тенчо и да си говорите.
Петров: Най-добре ма свържи с Тенчо.
Сантиров: И да си говорите, няма к’во през десет.
Петров: Ти ще си. Там к’вот’ се разбереме – ти знаеш к’во ш’се разбереме.
Сантиров: Свързвам ви с Тенчо и да си говорите.
Петров: Еми, добре, говори тогава с Тенчо.
Сантиров: Да ви срещна.
Петров: И ми звънкай! Да пра’йм среща!
Сантиров: Тря-я (не се разбира). Че тоа ма чака. От оне-е там никой не ти се е обаждал? За май месец съм обявил.
(Сантиров говори по телефона. Чуват се едностранно следните реплики: ”Ало, здрасти, удобно ли е? К’во прайш? А-а, в къщи си си. Абе ти утре след работа, към пет и половина, къде ще си бе, Тенчо? Четвъртък. Абе, тря’а да са видим тука, и с един колега, иска да та види. Искаш ли да пием кафе в Гранд хотела след работа? Добре, добре, ‘начи. Към пет и половина в Гранд хотела. Добре ‘айде. Не бе, не бе, не бе, не. Няма проблем. Спокойно.”)
Петров: То-о ма познава, сигурно.
Стр. 23
(Сантиров продължава разговора: ”М-м. Стига бе, па и ти, глупости. Ха-ха. Не, не, не. Няма проблем. Хубаво, Тенчо, айде утре ще се видиме! Чао!.” Разговорът по телефона приключва.)
Сантиров: Утре.
Звъни телефон.
(Сантиров провежда разговор. Чуват се едностранно следните реплики: ”Ало!”)
Петров: Какво искаш, бе (не се разбира)!
Сантиров продължава разговора: ”Аз съм тука в съседното и идвам сега до Калипсо. Ти влезна ли в Калипсо? А, недей! Знаеш ли к’во, тогава. Ела там където е отзад залата, нали я знаеш залата?”)
Петров: Айде от тука, бе?
(Сантиров продължава телефонния разговор: ”Ама то пък са ми в колата нещата. Не, не, иди, иди в Калипсо, аз ще дойда там. Добре, ела до залата! Ела до залата! А така, ела до залата, аз съм от задния край, има една жълта кооперация. А така. Ей тука има едно заведение.”)
Петров: ”Бейби флай”.
(Сантиров продължава телефонния разговор: ”Бейби флай”. Отдолу на жълтата кооперация. Айде.” Разговорът приключва.)
Петров: То, ако не е удобно нещо да такова, имате да си говорите нещо.
Сантиров: Не бе, не бе, неговия доктор там, кучето му ухапало, нек’ква, нек’ква минувачка и му образували дело.
Петров: На го-о са му образували дело?
Сантиров: На док, на лекаря му.
Петров: А, на лекаря му.
Сантиров: Че кучето на лекаря му ухапало някаква минувачка.
Петров: И се’а ти тря’а да опра’иш делото?
Сантиров: Вика, вика, к’во ша ста’а, к’во нема да ста’а. Че му го провера, да му кажа к’во има да (не се разбира). А-а-а, викам, ти се радвай пак, че има дело. Ако мене ме ухапе кучето на някой кучето или моето дете, вада пищова и го гръмвам. Нема да го бава въобще в Прокуратурата.
Петров: А-а, ти напра’и едно дете първо! Да не мислиш, че е лесно? Ха-ха. Да не мислиш, че е лесно?
Сантиров: И някое чуждо куче да ви ухапе?
Петров: Ха-ха, то и твойто да го ухапе?
Сантиров: Е, а-а<
Петров: А-а, к’во каза Тенчо?
Сантиров: Утре в пет и половина на Гранд хотел София се разбрахме.
Петров: Т’ва е на Софиянски хотел?
Сантиров: Да.
Стр. 24
Петров: Къде ще се спира там, да му еба майката, не знам.
Сантиров: Там бе, там има къде да спреш бе.
Петров: За – а. Там ако влизаш в хотела има ли къде да спреш на паркинга?
Сантиров: Къдет’ беше мавзолея е цялото т’ва е паркинг.
Петров: Ама се плаща! Ша им еба майката, на час!
Сантиров: То на’сякъде е синя зона. Синя зона, по целия център е синя зона.
Петров: То пет и половина вече се е поопразнило. (не се разбира)!
Сантиров: Синя зона в центра, си дебнат до шес’ и половина.
Петров: Не, не, мисълта ми е, че ше има места, щот’ то мо’е да е синя зона и пак да няма места за паркиране, разбираш ли?
Сантиров: Е, там където е музея, къдет’ беше мавзолея, винаги има места.
Петров: Горем да.
Сантиров: И от там пресичаш градинката само и си там да.
Петров: Еми, значи в пет и половина ще сме утре там.
Сантиров: Да. И направо да си говорите, да се разбирате, няма смисъл през десет човека!
Петров: Не бе, тъпо е през десет човека!
Сантиров: Щото.
Петров: Не, мисълта ми е, чакай с’а. За пари, само през тебе! Аз от Тенчо пари нема да зема. Нищо, че ти е авер. Дреме ми на кура. Ама.
Сантиров: Не знам.
Петров: Не че имам нек’ви съмнения, ама по-добре така да го напра’йме. Говориме си тука. Тенчо ти дава кинтите.
Санторов: Като (не се разбира).
Петров: И пак ще тря’а, то е хубаво да се видиме с Тенчо, щото тря’а да се видиме с тоя Цонев, ти си прав. То тря’а да го разпитам, нали. Аз не му ли кажа предварително к’кво да говори, нито ти, нито Тенчо мо’е да му каже, нали такова. Щото то са детайли, детайли, детайли.
Сантиров: Абсолютно!
Петров: И той ще дойде и ще ми изпляска няк’ва глупост. Не мо-о му казвам в кабинета, от’де да знам к’во е в кабинета. Да-а, това нема да го пишеме, онова нема да го пишеме.
Сантиров: Така е, бе. Зат’ва говорете си преди туй, по стратегии, стратегии.
Петров: Ами, той ако не иска да-а, ти ако си сигурен, че ще бъдеш в съставите, но т’ва са много хипотетични неща.
Сантиров: О, такива ангажименти не поемам!
Петров: Направо аз да свърша работата и да го приключваме и т’ва е.
Стр. 25
Сантиров: Всяко нещо да си, иска т’ва, онова, ако иска друго. После – е.
Петров: Да, после ако иска друго, друго.
Сантиров: Не поемам ник’ви ангажименти такива.
Петров: Да, ти не мо’е, въпреки че. (Говорят едновременно.)
Сантиров: (Не се разбира) направиме, ще поемам ангажименти.
Петров: Що си с тоа Голф, бе?
Сантиров: С к’во да съм.
Петров: Нали караше нек’ви други по-хубави коли?
Сантиров: Нали знаеш, че най-добрия ми приятел, най-близкия ми приятел ме избомби, и ме върна в ясли, в детските ясли.
(Към седящите на масата Петров и Сантиров се приближава мъж.)
Сантиров: Как си бе, другарю Терзиев? Запознайте се! Това е мой колега Петьо Петров.
Петров: Петров се казвам, приятно ми е.
Сантиров: Шеф на търговския регистър.
Петров: На Търговския регистър.
Сантиров: На Агенцията по вписванията.
Петров: А кое е. А-а, Агенцията по вписванията.
Сантиров: Нали вече Търговския регистър го извадиха от Съда и отиде към Агенцията.
Мъж: Аз съм далеч от тия работи.
Сантиров: Няма вече фирмено отделение.
Петров: И всъщност сега като регистрираш фирма как е? Направо върху него.
Сантиров: (Не се разбира).
Петров: Значи, ако ни трябва бързо да регистрираме фирма!
Сантиров: Него ще го.
Петров: Ха-ха. Добре.
Сантиров: Петьо е следовател в Националното следствие.
(Следва кратка пауза).
Мъж: Една тортичка.
(Мъжът се оглежда, става и отива на бара.)
[BLCENSORED]
Мъж: Ма ти от къде го познаваш?
Сантиров: Състуденти сме, бе.
Мъж: А-а.
Сантиров: Една група бяхме. Стига си ял!
Стр. 26
Мъж: (Не се разбира) трябва да пием (не се разбира).
[BLCENSORED]
Сантиров: Около Петрова, Да.
Петров: Тя, Петрова там ли живее още, бе? Па нещо тука ми казваше, че е нов апартамент.
Сантиров: Да-а. Взе апартамент и го дава под наем.
Петров: Ъ-ъ.
Сантиров: Е, тя и оня го продаде и си купи голям, хубав апартамент, пак там Западен парк.
Петров: Кой бе, оня в, къде го настройваха и такова. Продаде ли го?
Сантиров: Продаде този във високия блок.
Петров: За него зна-а-м
Сантиров: И после зема един мезонет.
Петров: А-а така.
Сантиров: В мезонета си живее.
Петров: Там си живее.
Сантиров: Да.
Петров: Щото ми казваше тука, че е взела някакъв.
Сантиров: Ей тука точно на (не се разбира). Където беше на времето сръбската скара.
Жена: Заповядайте.
Сантиров: Те там построиха кооперацията, там й е апартамента.
Петров: Каква сръбска скара? (Петров се обръща към жена. Прощавай, После едно дълго кафе да ми дадеш на мене.)
Стр. 27
Сантиров: А, с тоя, с тоя какво ще правиме, бе? Как е, к’во, що? Ъ?
Петров: (Не се разбира.) Еби им майката на боклуците.
Мъж: (Не се разбира) к’во става, бе?
Сантиров: Е, (не се разбира) нещо объркват там.
Жена: Заповядайте.
Сантиров: А-а така. Исках една тортичка.
Мъж: (Не се разбира.)
(Звъни телефон. Мъжът провежда телефонен разговор. Чува се следната реплика: Ало, да!)
Петров: Абе, ти гледа ли мачове снощи. Абе аз заспах.
(Мъжът продължава телефонния разговор: Здрасти)
Петров: Нищо не гледах.
Сантиров: Страшен мач.
Петров: Кой?
Сантиров: Челси и Интер.
Петров: Добър беше.
Сантиров: Страшен мач.
Петров: А-а-а.
(Говорят едновременно, не се разбира)
Петров: Ма те до края не са вкарали гол. Сутринта видех.
Сантиров: (Не се разбира) изпуснаха бая голове.
(Мъжът продължава телефонния разговор: Вчера сутринта ми се обажда Тримата говорят едновременно и репликите не се разбират.)
Петров: Челси?
Сантиров: А, бе и Интер. На Интер-а бяха по-чисти положенията.
Петров: Изгонили Дрогба.
(Мъжът продължава телефонния разговор. Репликите не се разбират.)
Сантиров: (Не се разбира) Апа един от Интер на Дроба му направи суплес. В наказателното поле. Хванаха го ей така през кръста. И си го метна ей така.
Петров: И нема дузпа?
Сантиров: И немаше дузпа. Немаше нищо.
Жена: Заповядайте!
(Мъжът приключва разговора по телефона.)
Сантиров: Ама истински суплес. Те вече в борбата го забраниха суплес, тоя да му го направи на футболния терен.
Петров: Как е забранен в борбата?
Сантиров: Не, не. Суплекса е забранен.
Петров: Аз не се и интересувам. Отдавна (не се разбира).
Стр. 28
Сантиров: Щото е опасно много. Може да си счупиш, може да си паднеш на врат. Вратните прешлени да се счупат.
Мъж: Кой, кой това?
Сантиров: Хватката суплес.
Мъж: Да, де. Ама кой на кого е направил?
Сантиров: На Дроба снощи му го направиха. Къде. А ти не гледа.
Петров: Тия ЦСКА – Севиля са били по-интересни. Два на един.
Сантиров: А, не, не. Страшен мач беше тоя. Челси-Интер беше уникален мача. На невероятни обороти и едните и другите много добре играха.
Мъж: А Челси глътнаха вода.
Сантиров: Глътнаха вода, дето ги сочеха за, че ще спечелят.
Петров: Абе дорде Батков не вземе Чекис, нема да стане.
Сантиров: Днеска има декларация на феновете на Левски, че против, Батков. Че Левски не е отбор, който може да живее със, за закърпване на финансовото положение. И не е за всекакви хора – Левски. Батков доста маха от Левски, да го продава (не се разбира)
Петров: Е кой ще дойде с повече пара? В тия времена на дава.
Мъж: То не е въпроса (Петров го прекъсва).
Петров: Тоя за къде си говорихме може да го земе, ако иска! Ха. Ти си цесекарче, може и да му предложиш. Ха-ха-ха.
Сантиров: Колко му е да му го зема.
Петров: Е! Плюс това той нали обяви цена Батков – петнадесет милиона евро? За нашия човек, какъв е проблема за тия пари да. И вече ще има около три милиона защитници, които ще правят като се съберат демонстрации. Ха-ха-ха.
Сантиров: (Не се разбира) Ма той си е на Чорни отбора, к’во общо има Батков. Батков има едни там пет или десет процента.
Петров: Въобще дори не знам к’во има. Ако има нещо.
Сантиров: Всичко е на, основния пакет е на Чорни. На Батков, на Батков сто процента беше само Родопа-Смолян. И той не можа да издържи и на Родопа-Смолян.
Петров: О, верно, че те ги пускаха в един момент, пък когат’ той ги отбичи, те ви биха една година. Май кога Локо-Пловдив станаха шампиони.
Сантиров: Не знам, но оня ден беше-е мизерия (не се разбира).
Мъж: (Не се разбира) Не е въпрос за пари бе. Пирин Благоевград да не са с по-големи пари? Дето пребиха. Ма виж как играят. Нахъсано. (Не се разбира) Просто не е въпрос на пари. Той.
Сантиров: Биха и Миньор в Перник.
Мъж: (не се разбира)
Сантиров: А Левски едвам биха Миньор в София.
Стр. 29
Петров: А Миньор би ЦСКА с три на нула у София. Ти тройка ли е Голфа ти?
Сантиров: Ъ-ъ. Тройка.
Петров: На Миньора знаш’ к’во са написали феновете?
Сантиров: (Не се разбира)
Петров: След три на нула. Тия са шантави. А-а. Голфа е за нас, тройката – за вас. Ха-ха-ха.
Сантиров: Нищо не става от българския футбол. Щом и тея с’я ‘зеха да се оплакват, че няма парите там.
Петров: Па мое да нямат.
Сантиров: Митко Ангелов.
Петров: Кой Митко Ангелов, бе? Митко Борисов.
Сантиров: Борисов. Аз пък Ангелов. Той е на Ицо Станчев кум.
Петров: На кой Ицо Станчев?
Сантиров: Дето беше на Четвърто, на, на Следствието.
Петров: Къдет’ го хванаха с подкуп?
Сантиров: Е-е оправдаха го.
Сантиров: Наполовина.
Петров: Оправдаха ли го?
Сантиров: Наполовина.
Петров: Ма, там парите, не трябваше ли да стигнат до друг? То се пресече веригата.
Сантиров: Постановка е малко. Абе, не е точно така схемата. Както и да е, та Митко Борисов му е кум на Ицо Станчев.
Мъж: (Не се разбира)
Сантиров: Не го познаваш.
Петров: Не ти и трябва.
Сантиров: Той, другият се казва Ангелов, бе (Не се разбира)
Петров: Не-е-е. Митко Борисов и Иво Иванов са на ЦСКА собствениците, да.
Сантиров: (Не се разбира). А, снощи, дивотията. Нашия човек – Сашо Диков къде я направи, си еба майката.
Петров: Т’ва за кой, бе?
Сантиров: За Панайот Генков.
Петров: Що? К’ва дивотия е направил?
Сантиров: Звънят му на Сашо Диков и му казват:”Върховният съдия Панайот Генков е със Галевия. С единия брат Галевия.
Петров: Мъ-хъ.
Сантиров: В един ресторант, ядат и пият.
Петров: Мъ-хъ.
Стр. 30
Сантиров: Сашо Диков казва: ”Нямам свободна камера в момента!” Звъни на Бареков и Бареков отива.
Петров: Сериозно!
Сантиров: И днеска (Петров го прекъсва.)
Петров: Е Бареков каква камера! Той нали не е в телевизията вече?
Сантиров: Пращат камери-мамери и вчера, вчера това, и – и веднага Сашо Диков отива във ВСС. ВСС образува дисциплинарка веднага с отворено заседание. Почват вчера глупости, разпитват го. Днеска са разпитвали барманите и сервитьорите.
Петров: Ма т’ва кой ресторант, бе?
Мъж: Той е бил с Мишо Миков.
Петров: Кой е бил с Мишо Миков? Генков?
Сантиров: Няма нищо с общо това.
Петров: А оня не е бил на неговата маса?
Сантиров: Не.
Петров: Така ли?
Сантиров: Не.
Петров: Е, той Генков си е бръмчалка.
Сантиров: И Генков старши. Изведнъж – от нищо, нещо. Ей, с’я седим си, утре след малко ще ви кажат, че сме били тука с (не се разбира).
Петров: Е, как! Не сме били?
Сантиров: Е! Е така! Доказвай, че немаш сестра. Ше те хвърлят по вестниците, че сестра ти е курва – ти доказвай, че немаш сестра.
Петров: В кой ресторант т’ва?
Сантиров: В „Проя”.
Петров: Къде е това?
Сантиров: В „Лозенец”
Петров: Ма къде е в „Лозенец”
Сантиров: Срещу „Елемаг”-а.
Петров: „Елемаг” – горе на Химическия факултет.
Сантиров: Да.
Петров: Е къде. А! „Проя”, има едно, дали е „Проя” като
(Тримата говорят едновременно и репликите не се разбират)
Петров: Не съм ходил.
Сантиров: Не, бе. Точно срещу „Елемаг”-а. На ъгъла. То е голяма „Проя” (не се разбира)
Петров: Ема е скъп сигурно.
Мъж: Виж са, такива скандали са-а, като направят няк’ви такива шумни скандала, от които нищо няма да излезе и трябва да се извиняват, които дори никой няма да им обръща внимание.
Стр. 31
Сантиров: А, бе, човек. Омаскарява се човека. Дава обяснения, ония пък от другата страна се борят, разпитва хора, сто човека разпитва, ВСС това (не се разбира)
Мъж: Еми-и, Сашо да се оправя.
Сантиров: К’во да се оправя? Сашо си търси интригата и емоцията, търси си жълтината. Него т’ва му е работата. Ти знайш, Сашо ми е приятел и си говоря с него. И Сашо е от малкото хора, които е читав. А има толко други (не се разбира) много големи.
Петров: Сашо Диков, той не работеше ли на братовчед ти, бе там?
Сантиров: Да. Шеф е на (не се разбира)
Петров: Те „Канал 3” още ли е на братовчед ти?
Сантиров: Да.
Петров: Братовчед ли ти беше?
Сантиров: Да. Брато, жена му ми е братовчедка.
Петров: А-а-а. Как се казваше тоя човек?
Сантиров: Ники Вучев.
Петров: Ники Вучев. И те още си държат „Канал 3”, не го продадоха? То не се гледа много, бе.
Сантиров: В момента предаването на Сашо Диков – което е „Пет за четири” – политическото предаване е предаването с най-голям рейтинг в Бълг, в България.
Петров: Кога го дават?
Сантиров: Петък ли беше, кога. Един път седмично.
Петров: Ама вечер, през деня, как?
Сантиров: Ще излъжа.
Петров: Аз ще го видя в интернет.
Сантиров: Да, виж го. „Пет за четири” се казва. Предаването с най-голям рейтинг.
Петров: Бе, Сашо си е олигофрен.
Сантиров: (не се разбира).
Петров: Е, и к’во, и постигнаха ли нещо? Не се ли е изложил в тоя случай с Диков?
Сантиров: Обажда се човек, който казва:”Аз съм в ресторанта и тука е (не се разбира). И той отива да провери като съвестен журналист, какъвто е. Да. И алармира съответните контролни органи. Да дойдат и да те видат.
Петров: Ей вие имате да си говорите. Аз (не се разбира).
Сантиров: (не се разбира) някой. Решение, което на някой не му харесва и му го върнаха тъпкано.
Петров: Добре. Какво се разбрахме. Ъ-ъ-ъ. Ще тръгвам. Вие имате да си говорите с’а. Аз к’во да седя тука?
Стр. 32
Сантиров: Чу ли ги тея?
Петров: Да ‘зема само лаптопа, къде го забравих вчера тука.
Сантиров: Чуй ги тея, за да знаем (не се разбира).
Петров: Въпросът е а – а утре в пет и половина там се видиме.
Сантиров: Не за т’ва бе човек. За другото.
Петров: Да, бе.
Сантиров: (Не се разбира.)
Петров: Ъ-ъ-ъ. Ние ще се виждаме ли преди това утре или направо там ще се видиме?
Сантиров: Направо там.
Петров: Къде-е вътре, къде такова?
Сантиров: В сладкарницата.
Петров: То имаше някакво кафе като лоби-бар вътре.
Сантиров: В сладкарницата.
Петров: В сладкарницата на Гранд хотела?
Сантиров: Да.
Петров: „София”
Сантиров: Да. Дето са тортите.
Петров: Е аз не ги знам къде са! Да не се объркам.
Сантиров: От към шахматистите дето играят.
Петров: Откъм.
Мъж: Градинката.
Сантиров: Откъм градинката, където се влиза.
Петров: Значи отзад требва да влеза?
Сантиров: То и отпреде може да влезеш, ама са не мога да ти го опиша.
Петров: Е, аз ще питам сладкарницата къде е.
Сантиров: Най-добре.
Сантиров: Отзаде е само един входа. Отзаде е само сладкарницата. Отзаде другаде не може да влезеш от градинката, ако влезеш.
Петров: Добре, пет и половина там. Друго, друго, друго! Нема! Утре ще говориме, ако има. Ще почерпиш ли?
Сантиров: Да, бе. Няма проблем! Нали имам да ти връщам.
Петров: Имаш да ми връщаш.
Сантиров: Едно уиски. Едно уиски и една.
Петров: Палачинка. Поне хубава ли беше?
Сантиров: (Не се разбира.)
Петров: И хубава ли беше поне?
Сантиров: Да.
Петров: Вчера си забравих лаптопа тука. Добре, че си ме познават (не се разбира). Да, да в чантата.
