Вещественото доказателствено средство е отразено в:
CD-R с рег. N° RB202001-001-[BLCENSORED]
CD-R с рег. N° RB202001-001-[BLCENSORED]
Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.20 часа на 03.04.2010 година и в него е фиксирано следното:
26.03.2010г.
Петров се движи по тротоар. Спира.
(Петров провежда разговор по мобилния телефон, чуват се следните реплики: Ма аз съм точно на Първа градска и Фритьоф Нансен, където е. Влезох сега. Във Витоша от коя страна? От към НДК ли? В смисъл от към. Аз съм на Патриарха и на Фритьоф Нансен, точно на светофара. Където са сградите. Добре. Добре, хайде. Добре, хайде.)
Продължава да върви. Среща Тенчо.
Тенчо: Здрасти.
Петров: Оп! Ха. Аз съм се замислил. Така.
Тенчо: Ей тука е на, това ми е офиса, бе.
Петров: Тук ли е?
Тензо: Тук е.
Петров: Аз не знаех.
Тенчо: Мога да те кача да го разгледаш, ако искаш.
Петров: Абе друг път.
Тенчо: Ако не – да ти (не се разбира).
Петров: Ще пием ли кафе? Айде да пием по едно кафе.
Тенчо: Аха. Къде?
Петров: Аз не знам тука къде има. Че рядко слизам.
Тенчо. (Не се разбира) да седнем някъде.
Петров: Че аз, пък утре ще пътувам. Аз това му казах на Пепи, че ще пътувам. [BLCENSORED]
Тенчо: Е, аз обаче ще имам отговор във вторник.
Петров: Във вторник?
Тенчо: Да. Казал съм му, мисли по въпроса.
Петров: Аха.
Тенчо: Аха. Казано му е. Ами абсолютнов по (не се разбира) начин. Не във варианта.
Стр. 66
Петров: Аха.
Тенчо: Някой да притиска, да нямаш избор.
Петров: Е, то не е тука до притискане, въпроса.
Тенчо: А да. Варианта е, ми пич, сметни си вариантите. Ако може да се претупа.
Петров: Аха.
Тенчо: Още на тоя етап, за да ти е лесно на теб.
Петров: Абсолютно.
Тенчо: (Не се разбира) нещо правиш.
Петров: Аха.
Тенчо: Призоваваме го. Като имаш вариант, при който обвинението (не се разбира). (Не се разбира) трябва да го свършиш (не се разбира). А, той каза – във вторник ще ти дам отговор. Но, според мен.
Петров: То, аз съм го призовал за вторник, щото мен ръководството ми каза във вторник да, да го викам. И аз съм му пуснал призовка. Той Пепи не ти ли каза?
Тенчо: Да, той ми каза, че ще му пуснеш.
Петров: И на Цонев.
Тенчо: Във вторник.
Петров: И на Крумов. И на двамата съм пуснал. Даже Крумов от чужбина беше питал – ма, за к’во става въпрос, ма дайте ми телефона на следователя, ма еди – к’во си. Казах – не-е-е. А-а-а, мисълта ми е.
Тенчо: К’во да направим?
Петров: Мисълта ми е, ако такова, да направим една среща. Аз се връщам в неделя в късния следобед.
Тенчо: Той проблема, той проблема е там, че аз утре заминавам. В понеделник имам среща с директора на музея в Хасково.
Петров: Аха.
Тенчо: Трябва да отида, за да регистрирам тъпите антики.
Петров: Аха.
Тенчо: Те още ми създават проблеми.
Петров: Аха.
Тенчо: А-а.
Петров: Чакай че.
Тенчо: Няма ме в понеделник, това ми е проблема. От утре ме няма.
Петров: Ми как?
Тенчо: Айде, примерно, да речем в понеделник вечер.
Петров: В понеделник вечер.
Тенчо: Да ти направят няк’ва среща.
Стр. 67
Петров: Аха. Щот’ той във вторник ми е девет часа. Как са ми казали – така съм го призовал. И аз хубаво да го инструктирам.
Тенчо: Искаш да го питам.
Петров: Ами. А, другия вариант е да ти кажа на теб ти да му кажеш к’во да такова.
Тенчо: Ами аз, честно да ти кажа.
Петров: Тука има ли някъде кафе?
Тенчо: Ей там на една. За мен така е по-добре, аз нямам нищо напротив, не виждам, според мен, не е проблем. Където и да се видим (не се разбира), няма проблем.
Петров: Бе и ти си прав, и ти си прав. А, освен аз да ти кажа к’во да му, да му кажеш да говори.
Тенчо: Подсказваш ми горе-долу какво ще го питаш, той да прецени к’во да ти отговаря.
Петров: Аха.
Тенчо: Пак нещо, което е част от истината, нали, за да (не се разбира).
Петров: Да де, да де, да. Аз съм го измислил как да, може да стане. Щото, ти си прав, нали, срещата с него е малко рискована.
Тенчо: (Не се разбира.) другото съм му казал по точно това, което, а-а-а, са ми казали – министъра да не отговаря.
Петров: Не, аз, мисълта ми е.
Тенчо: А-а-а.
Петров: Не, въобще аз с него не искам да говоря за тия неща! Въобще!
Тенчо: Това ти казвам, какво съм му казал да не (не се разбира). Даже Петър ми вика – еми к’во го правите. Ми (не се разбира).
Петров: Ма не, ти ако си мислиш.
Тенчо: (Не се разбира) да се свърши, да се свърши работа (не се разбира).
Петров: Всички ще сме доволни от това. Нема да останеме така.
Тенчо: И ние да сме. (Не се разбира) да седнеме.
Петров: Нема къде да седнеме.
Тенчо: Идеално.
Петров: А.
Тенчо: Та така да го направим.
Петров: Ми значи.
Тенчо: Ти сега ще ми обясниш. Аз сега ще звънна на един познат, той ще отиде да се види с него.
Петров: Да отиде да му каже, да.
Тенчо: Като се прибере, вкъщи там, като се прибера да, да знае той, че трябва да се видим. Лошото е, че да го инструктирам, трябва просто да говоря с него. А аз не говоря с него по телефона. Нямам.
Стр. 68
Петров: Да бе, то знаеш ли кой е.
Тенчо: Нямам нито един разговор с него по телефона изобщо.
Петров: Е, значи чиста работа.
Тенчо: Ха-ха-ха-ха.
Петров: Ха. А-а.
Тенчо: Сякаш съм знаел, ха-ха. Щот’ дълго време не исках, викам – не ми трябва твоя телефон, не ми го давай. Няма да ти се обадя. Още като беше министър. Даже се съмнявам дали му имам и телефона.
Петров: А некъ’в са ми дали от министерството, ама дали това му е телефона, дали не – не знам. То и аз т’ва няма да тръгна да таковам. Те ме викнаха и казват – а-а, призовки, на него и на Крумов. И ние се’а.
Тенчо: Ма нещо много, много се сбърка тая държава.
Петров: Еми, то е да.
Тенчо: Нещо знам, че в понеделник искали да арестуват другаря Пенгезов.
Петров: Май че.
Тенчо: Може ли да арестуват шефа на, на Апелативния съд, генерала Пенгезов? Не бе, просто нещо се случва, не знам к’во става.
Петров: Еба ли му майката. Ама те, аз това не успех да, да схвана. Откъде се разбра, че Пенгезов е този, който е имал предвид министъра, като е казал?
Тенчо: “24 часа” го написа в заглавие. А въпроса е “24 часа” откъде го знаят.
Петров: Откъде го знаят?
Тенчо: Ей това е проблема. Защото то тъкмо имаше статия, разбираш ли? Министърът подмята нещо, без да каже точно.
Петров: За к’во става въпрос.
Тенчо: За к’во става въпрос. А после, другия ден вестниците говорят конкретно.
Петров: А някой тича в радиата.
Тенчо: Естествено. А Пенгеза, виждайки си името, сигурно е разбрал кой подгрява терена, моментално свиква пресконференция и каза – изнудват ме за (не се разбира).
Петров: Да.
Тенчо: Шансът е да има достойнство.
Петров: Той няма к’во друго да каже.
Тенчо: (Не се разбира) нямам нищо общо с тях. Те са ми врагове.
Петров: Хе.
Тенчо: Те така ме злепоставят. Което – практически си отмени ареста. (Не се разбира) арест не работеше. (Не се разбира), постоянно (не се разбира). Представяш ли си?
Стр. 69.
Петров: Пази Боже! Аз за т’ва тука.
Тенчо: Ситуацията е уникална, това е. (Не се разбира.) К’во говорим? Аз го познавам. Имам предвид – Пенгезов е голям играч – голям играч е. Аз го познавам до болка.
Петров: Ха-ха-ха.
Тенчо: Ха-ха. Щом играе с (не се разбира), аз предполагам, че си чул (Не се разбира.)
Петров: Еми да, това е хубаво.
Тенчо: (Не се разбира) да си опича акъла. (не се разбира).
Петров: Ако. Тука ли ще седнем някъде?
Тенчо: Къде?
Петров: Ей тук, че е по-спокойно. То и аз, ако не ми беше казал, че той иска да се опре на Пепи, да не мислиш, че щях да тръгна да, в това време да права.
Тенчо: Петьо, да не си луд.
Петров: Да бе, аз разчитам на това, че нали, всичко си остава тука, да.
Тенчо: Отделно усложнението от, ако го питат (не се разбира) значи. Добър ден. (Не се разбира) аз съм ял обаче.
Петров: Аз няма да ям, аз ям веднъж вечер и съм такова. Една фанта ще пия, нещо газирано ми се пие. Фанта лимон.
Тенчо: Нещо газирано (не се разбира).
Петров: Фанта лимон има ли?
Жена: (Не се разбира.)
Петров: А тоник?
Жена: Да.
Петров: Един тоник тогава.
Тенчо: За мен една газирана вода и едно дълго кафе.
Петров: На мен ми се пие сладко. Ми, значи, как да се разбереме?
Тенчо: Той в девет часа идва, така ли?
Петров: Девет часа.
Тенчо: Ами казвай ми горе-долу какво ще го питаш.
Петров: Значи виж сега.
Тенчо: И какво очакваш да ти отговори (не се разбира).
Петров: Основното, което.
Тенчо: И с адвокат ли да идва, без адвокат ли да идва.
Петров: По-добре без адвокат. За к’во са ми тия адвокати?
Тенчо: Той знае ли (не се разбира).
Петров: После пък да ме накачулят. Знае много добре.
Тенчо: А?
Стр. 70
Петров: Много добре знае. А-а, значи кажи му, че е, в негов интерес е без адвокат да идва. А-а, адвоката ще го накачули, ще почне да ми звъни адвоката после. Щото мен ме знаят адвокатите.
Тенчо: То, лошото е сега. То, лошото, обаче. Ъ-ъ-ъ, тия пуснали ли са разни прес-съобщения? Да няма (не се разбира) камери.
Петров: Нема. Всичко държа тихомълком точно заради това. Аз го държа, щото нали знаеш, като научат вестниците и става много по-тегаво. А, значи, основното е, което трябва да му кажеш, че той е оторизирал Камелия Нейкова и оттук натам да си търсиме нея. Тя е разписала всичко. Нито знае, нито (не се разбира).
Тенчо: К’во да каже? Не знам, нямам.
Петров: Не знам, аз не съм, е-е.
Тенчо: Не е мой подпис, изненадан съм.
Петров: Той не е и подписвал и договор.
Тенчо: Нищо не е подписвал.
Петров: Ми трябва да си жертва бушона, иначе отива той. И аз вече ще насоча всичко към Нейкова.
Тенчо: Обаче, това – ти. Пешо твърди – нищо не може да направи (не се разбира).
Петров: Тя може да се, ама тя се е подписвала. Всичко тя.
Тенчо: Всъщност, тя к’вото и да твърди, тя отговорността е на този, който е подписвал.
Петров: Който слага подписа, негово е волеизявлението. А и въпроса е как аз ще го приема. Като го приема неговото.
Тенчо: Ма от друга страна и той, това че той.
Петров: Отделно експертизата, нали затова говориме за нея.
Тенчо: Не. Това, това не е упражнен контрол пък от негова страна. Че тя от негово име (не се разбира) нещо подписва.
Петров: Не. С нейното си име подписва.
Тенчо: И к’во – имала е пълномощно ли?
Петров: Пълномощно й е дал.
Тенчо: Е, ама да, това означава, че е ( не се разбира) пълномощно, тя подписва от негово име. С нейното си име, но от негово име.
Петров: Добре. А, има ли вариант да го измислиме другояче. Примерно той да ми пусне некакъв болничен за вторник и да не дойде. Ти, като ще пратиш човек при него да му каже какво-що, да му каже да си пусне болничен и да го обмислим. По-такова от тая такова. Мисля, че така поне ще спечелиме и време.
Тенчо: Абе, добре (не се разбира).
Петров: А и той ще има време да отговори.
Стр. 71
Тенчо: Ти, ти като не правиш скандал, то няма кой да направи скандал.
Петров: Няма, няма да правя никакъв скандал. Абсърд. Аз съм си му. К’вото искат от мене, аз съм му направил. Аз съм му пуснал призовка. Той да ми пусне болничен. К’во мога да направя? Или да ми се обади по телефона да каже – ангажиран съм в провинцията, получавам я сега. Нещо, нали, не мога да таковам и ще го отложиме с няколко дни. Но по-добре е да ми пусне болничен. Но сега, вече как ще се разбира той с Крумов – си е негова работа.
Тенчо: Той Крумов к’во може да каже – нищо. Той не е луд тоя, дето яде зелника. Той ще каже – явихме се заедно с оферта, спечелихме, направихме.
Петров: Да, ама. Ако се тръгне на разваляне на договора. Което, нищо чудно, сегашната власт да тръгне да го прави. Щото, нали, казват това министерство е заграбило най-много това, необезпечени договори.
Тенчо: То проблема е, че развалата на договора може да се получи. И от министерството стартират процедура пред съда – разваляне на договора по някакви причини.
Петров: Аха.
Тенчо: По някаква причина. След което тръгва наказателно-процесуален протокол за този договор. Няма сключен нов договор.
Петров: То вече има такова.
Тенчо: Наказателното преследване спира гражданското.
Петров: Гражданското.
Тенчо: Те, те просто не плащат във времето, чакайки приклчюване на наказателното. А пък, ако наказателното завърши с осъдителна присъда, то е основание за развалата на договора, вече.
Петров: Да.
Тенчо: И тоест те, те си измиват ръцете и не плащат, чисто законно не плащат. Разбираш ли? И според мене това е, може би да има смисъл – дори, че някой ще му го каже и точно по тая схема ще вървят по всички големи договори. Като възбудят наказателни преследвания.
Петров: И не плащат.
Тенчо: И не плащат. Само преди това трябва да, трябва да стартират гражданско дело за развала на договор.
Петров: А той им е пуснал нотариална покана на министерството, което. Ъ-ъ, може би и затова ми дадоха зор да ги призовавам по-бързо, защото нотариалната покана, нали знаеш последната стъпка преди какво е.
Тенчо: Да, тя (не се разбира).
Петров: Ами явно, че не си изпълняват договора.
Тенчо: А, че не си изпълняват договора.
Петров: В смисъл, нотариалната покана я е пуснал.
Тенчо: Министъра?
Стр. 72
Петров: Крумов, Крумов я пуснал на министерството.
Тенчо: Аха.
Петров: Той – нагъл!
Тенчо: (Не се разбира.)
Петров: Той ще ги съди.
Тенчо: Той ще си търси парите.
Петров: Ъхъ. Остатъка от парите. Но Крумов там, те не могат да немат интерес. Той щом тая наглост си е позволил. На министерство праща нотариална покана – това е последната стъпка преди да го съдиш министерството. И то по този договор!
Тенчо: Той, голям играч е Крумов! Той просто влезе под кожата на царя, едно време.
Петров: То оттам ли му тръгна възхода на тоя? То, аз не го бех чувал никога.
Тенчо: “Икуест”, бе. Тоя, е човека, който оправя всички пари на всички мутри.
Петров: На мутрите.
Тенчо: Крумов – да. “Икуест”. Целият тоя фонд “Икуест” е правен с грамадни пари на мутрите. Когато Вълка, вълка искаше (не се разбира), в София, в боклука – продаде, продаде всичките фирми – “Волф” и “Дитц” и така нататъка на “Икуест”.
Петров: Те нали чистеха боклука и там нещо се (не довършва).
Тенчо: Да, има “Икуест” беше собственик Вълка. Така излезе от, щото то си ги предаде сам на себе си през, през “Икуест”. Да не говорят “бандитите държат боклука”. А “Икуест” купи половината Боровец (не се разбира) “Супер Боровец”, купи тука Мола “Сити център”.
Петров: “Сити център” техен ли е?
Тенчо: Ами така знам.
Петров: А-а-а.
Тенчо: Та значи, това, от къде, според тебе, са тия пари? Сам ги изкара. И в един момент този (не се разбира) имотите на царя (не се разбира) как, държейки проекта “Супер Боровец” – лифтове, въжени линии (не се разбира) земите там на царя – как да го реновират. Питаха – пари, нещо искаха.
Петров: Омаял го е.
Тенчо: В следствие, в следствие на което я е поискал тая сделка. При което, при което царя вика министъра и казва – вижте, там Крумов има едно предложение. (Не се разбира.)
Петров: Излиза, че царя накарал Цонев за това.
Тенчо: Точно, той Цонев т’ва ми каза.
Петров: А, пробвал се е, не мога, не е лапнал цифра кинти.
Стр. 73
Тенчо: Слушай, да ти кажа, аз знам на царя отношенията. Аз ги знам много добре. Знам му отношенията с Крумов. И наистина е така!
Петров: А, не са го оставили сираче, да не вземе нищо! Не са го оставили да не вземе нищо.
Тенчо: Това не знам. Това сега не знам. Това най-вероятно не е така! Не, той не твърди това. Аз не го и питам, естествено. Със сигурност е прибрано нещо. Не мога да си представя, че нищо не е взел.
Петров: Щото иначе директно ще каже – не ме интересува! Нали – който е взимал – да се оправя!
Тенчо: Е, той – царя – на никого не казва – искам.
Петров: Той знае, че ще му донесат.
Тенчо: Той казва, той казва – министре, вижте, тука има едно предложение интересно. Вижте, Вие си преценете. И това е!
Петров: Това е достатъчно.
Тенчо: И вратата е отворена. От там насетне всички се престарават. Никой не смее да каже “не” – това е повлияло.
Петров: Бе, това са си техни работи, мен тука, това, което ме интересува е другото.
Тенчо: Добре. Значи, а, сега аз ще му кажа – утре – болничен, тогава.
Петров: Ъхъ.
Тенчо: След което, след което ти си обмисли някаква стратегия! Ще се видим другата седмица.
Петров: То е хубаво да се видим вторник още.
Тенчо: Добре. Няма проблем.
Петров: Щото, ако не, ако получа болничния, веднага му пускам призовка нова.
Тенчо: Добре, мисли си, ти.
Петров: Ти нали в понеделник ще се прибереш?
Тенчо: Да бе, аз съм тука.
Петров: Значи, ние може да се видиме вторник вечерта, примерно.
Тенчо: Звънкай. Звънкаш ми и казваш – дай да се видим, пич по (не довършва). (Не се разбира.)
Петров: Е, то ясно. Той Пепи изпаднал в некакви паранои, просто!
Тенчо: О, не! (Не се разбира), като го гледаме. Ей сега, докато ми даваше (не се разбира), мълчи – сочи ми. Викам – ти полудяваш ли, бе, какво ти става?
Петров: Група. Оня ден вика – всички, които са с Генков, ъ-ъ, са контактували – ъ-ъ, ги слушат! Викам, чакай бе, аз какво си говоря с тебе, бе? Ще се видим, пиеме кафе!
Тенчо: Да, той е полудял! Шестнайсет човека ги слушат.
Петров: Аз да не съм шантав да (не довършва).
Стр. 74
Тенчо: Прокурори, прокурори и съдии. Викам – добре, какво като те слушат?
Петров: Още по-добре!
Тенчо: А, нещо – викам – това, че се познаваш с Генков престъпление ли е, какво? Ти и хабер си нямаш! Ти виждал ли си оперативна разработка? Да те накачулят на една оперативна разработка, две години, пет години да те влачат вътре?
Петров: Преекспонира нещата.
Тенчо: Викам – за какво да те влачат? Това, че се познаваш с някой не е престъпление! Какво може да пише в тая оперативна разработка?
Петров: Аз винаги давам пример, че внучката на Мусолини беше депутат в Италия.
Тенчо: Кариерата му зависела от това, какво щели да кажат службите, тая как щяла да е в оперативна разработика, това не било случайно, некакви абсолютни паранои.
Петров: Ама пълна параноя!
Тенчо: Викам – ти си изкукуригал, точно.
Петров: Той затова вика (не довършва).
Тенчо: Ситуацията е изключително напрегната. Другата седмица нещо ще се случи. Аз съм на същото мнение, че ще арестуват някой съдия. Не знам кой, обаче!
Петров: Кой, за к’во.
Тенчо: Ама. Значи могат да арестуват някой без вина виновен. Просто някой трябва да изпере пешкира, разбираш ли?
Петров: Не, не може чак така, бе!
Тенчо: Не, ще видиш, че. Не знам. А, че не може – не може и не трябва! Но, но, но според мене, са изкукуригали тотално всички власти. Единственият успех, който може да си припише правителството е борбата с престъпността и те абсолютно безогледно, в случая, мачкат. Не ги интересуват никакви доказателства за никого. Оказва се абсолютна репресия вър (не довършва), върху съда. Значи, не може Цветанов да си позволява да говори, че ще има арестувани съдии. Това са просто нагли заплах. За каква независима съдебна власт говорим? Целият съд се тресе от страх! Ами че, то означава, че те, за да си нямат проблеми – каквото им внесат, ще викат – да!
Петров: Трябва да осъждат!
Тенчо: Петър вика – ами да! Аз викам – ти за какво ми говориш, ма? Това е тоталитаризъм! Това по времето на Сталин е било. Партията казва и съдът решава каквото е казала партията. Чуваш ли се какво говориш? Ти си съдия! Ти представяш ли си – значи, твойте, толко години стаж и да викам – ей така ще става.
Стр. 75
Петров: Ама и той много такова има, бе, да!
Тенчо: Как – викам – ще стане, (не се разбира) какво говориш, бе?
Петров: То и той направи дванайсет години вече. Той има.
Тенчо: (Не се разбира) години е прокурор. Пет години е поне прокурор.
Петров: Деветдесет и осма дойде. Значи, той, да, да, колко години да е съдия – три-четири години да е съдия.
Тенчо: Не, две-три години официално.
Петров: Две-три години. Десет години си има прокурорски. Аз това му викам – чакай бе! Не, не! Чувайте се вие с Тенчо! Аз ще се появя само накрая. Викам, о,кей, няма проблем това! И да те, к’во? Ей ти телефона. И к’во ще ми каже? Те правели връзки – ми каза. Бе, какви връзки правят, бе?
Тенчо: Доказахте ли, а? А! А в пощата като ни слушат, нас ни навързват – кой кого познава, това е някакъв кръг.
Петров: Е, същото ми го каза и на мене в разговора!
Тенчо: Викам – много добре! Да, хубаво, че ми каза, почвам да си звъня само с прокурори. Щото мога да си говоря с него, нали, той е на, на Еми(?) брат.
Петров: Ами как!
Тенчо: Говоря с него.
Петров: Вие сте пък и роднини, на всичкото отгоре!
Тенчо: (Не се разбира.) Нека да ме закачат! Ей сега, довечера отивам на вечеря с Росен Димов, договорихме се.
Петров: Ха-ха-ха, хъ-хъ-хъ! Така. Той къде е сега – в Апелативна си е там, така ли?
Тенчо: Не, тука е във (не довършва).
Петров: Във ВКП ли е вече?
Тенчо: Във ВКП е, да!
Петров: А, значи се е преместил в София, аз съм го пропуснал това.
Тенчо: Командирован е, не е минал към ВКП. Командирован е. Човекът-отдел – за връзките между институциите, Европейския съюз, там.
Петров: Синекурна работа!
Тенчо: Абсолютно синекурна работа! Там той се пъне да дава някакви, а, мнения как трябва да се променя законодателството. Значи, тя работата е синекърна, обаче, Росен като го познавам, той там ще си намери функции и там ще стъпи на врата пак на всичките около него, просто защото той е шило, нали а то в торба не стои това шило.
Стр. 76
Петров: Не стои в торба, да!
Тенчо: Той е уникално, такова шило! Плюс това, толкова властен човек просто не се е раждал!
Петров: Не го познавам добре, аз.
Тенчо: Не, не, това е (не се разбира). Ще го чукнеш – ще получи (не се разбира).
Петров: Ох.
Тенчо: Една година – сетих се – Росен и жена му в пиано бара, една вечер. И Цветанка Ризова и мъжа й. Ей тъй, бяхме на вечеря и отидохме в пиано бар. И в един момент пристига Рос, този, Иван Петров.
Петров: Апелативния къдет’ беше, да!
Тенчо: Така. А навремето те бяха първи приятели с Росен, когато бяха и двамата апелативни. В един момент двамата като че ли се скараха и Иван Петров като падна от апелативен – просто тръгна някаква война между тях двамата. И влиза в бара Иван Петров. Виждаме се. Аз ставам, отивам, прегръщам го, целувам го. Той ми вика – така, така, така. Значи Иван Петров ми вика на ухото – (не се разбира) престъпник Росен Димов, на една маса. Как може да си седнал с него на публично място! Започвам да клепам на умряло. Викам – Росен ми е приятел, ще седя с който си искам! Така. И той сяда на друга маса, изобщо не минава покрай Росен Димов, все едно, че не се познават. И аз си сядам на масата при Росен Димов. И Росен се навежда и вика – абе, ти как може на публично място да прегръщаш тоз престъпник Иван Петров, бе?
Петров: Ха-ха-ха!
Тенчо: Виждаш ли какво правиш, бе? Ти си много (не се разбира), бе! Викам – Росене, вие и двамата сте изкукуригали със сигурност!
Петров: Ха-ха-ха!
Тенчо: Уникално изпълнение! Няма да си купя нищо – бегай!
Петров: А. И те за какво се бият? За.
Тенчо: Той Филчев си ги противопоставяше тогава, не знам какво стана, обаче такава тежка вражда тръгна после!
Петров: Те сега всички се оправдават с Филчев, братче.
Тенчо: Не, то, то сега е лесно да се оправдават с Филчев.
Петров: А реално, много малко хора му скочиха навремето, се осмелиха.
Тенчо: Кой му скочи? Никой!
Петров: Но те не бяха, тия двамата.
Тенчо: Тия двамата самоубийци от рода на Джамбов и на онзи Миков във Варна, който скочи.
Петров: А, тоя, къде беше кандидат за главен, тогава.
Тенчо: Да. Ами това е и други няма! И този – Колев – дето го убиха. Само че, Колев му беше първо дясната ръка и му свърши най-мръсните
Стр. 77
поръчки на Филчев. Но после, явно се обърна срещу него, не знам защо. Отиде в небитието.
Петров: По некой път, мо’е той да си е най-добре, да ти кажа! Мислиш ли, че на Филчев му е добре сега на шейсет и две години да го чекнат през ден във вестниците. А ти, какви антики, та си таковал?
Тенчо: Абе, имам такива – статуетки – тракийски, гръцки.
Петров: Ама си колекционер или изследваш? Или и двете?
Тенчо: Аз събирам и монети. Имам най-голяма колекция от Средновековна България. И в музея няма такава.
Петров: Е.
Тенчо: Единичните екземпляри са известните в моята колекция. Това е. Над две хиляди монети.
Петров: Ама то ти е хоби това. Аз не разбирам нищо.
Тенчо: Абсолютно хоби. Но въпросът е, че сега по тоя, новия закон – там имаме задължение – всички археологически паметници сме задължени да ги регистрираме. Но по старите текстове трябваше да докажем собствеността с официален документ.
Петров: Е, как ще стане това?
Тенчо: Е, нали падна от – Конституционният съд го отмени.
Петров: Ако си го намерил това?
Тенчо: А отмени. И отмени текста, че не може да се позоваваш на придобивна давност. И сега всички се позоваваме на придобивна давност, защото сме ги владели тия предмети повече от пет години и те са наша собственост. Което е самата истина.
Петров: Да, а то и по закон е така. По общия закон е така.
Тенчо: Да. И, то сега ще пускам декларация и т.н. Снимал съм ги. В окръжен музей трябва да се регистрират. Има някаква дълга процедура.
Петров: То си е цял лабиринт.
Тенчо: Да.
Петров: Бюрокрация.
Тенчо: Безумни държавни такси. Абе какво да ти кажа! А като си представя, че първата им работа е – сега всичко това ще отиде по службите. Службите ще почнат да ровят. И накрая ефектът ще е никакъв. То и без туй пет човека ще регистрират. Всички останали ще скрият всичко. И накрая петте, дет’ ще регистрираме.
Петров: Ще го отнесете.
Тенчо: Сигурно ще ни подгонят, да!
Петров: Ами, к’во могат да ти направят?
Тенчо: Нищо. Само че, аз предпочитам да ги регистрирам дори и с цената на това някой ден с някакви люти скандали, примерно, ако специално
Стр. 78
мене ме нарочат, нещо да ми конфискуват. Примерно, по някаква причина. без да знам как може да стане това.
Петров: Няма как да стане! Най-много да го национализират, но трябва да си го платят по пазарна стойност.
Тенчо: Но, дори и така да стане, по-добре така, отколкото. На десети април изтича срока. След този срок нищо повече не може да бъде и регистрирано в частни ръце, който е търсил истински произход. Аз не мога цял живот да ги държа тия неща и да знам, че съм. Да треперя.
Петров: Виси на косъм постоянно, да.
Тенчо: Защото на всичкото отгоре има текстове, че това е наказатално престъпление и се наказва със затвор! Освен, че ти конфискуват предметите.
Петров: Те сигурно безумно струват тия предмети?
Тенчо: Нищо не струват, щот’ те нямат пазар.
Петров: А, нямате пазар?
Тенчо: Щот’ е нелегален пазара. Струват навънка.
Петров: Ти пък не можеш да ги изнесеш.
Тенчо: А, тука, тука няма пазар. Аз, те са около сто и петдесет предмета. Аз повече от двайсет-трийсет хиляди лева не съм платил в продължение на трийсет години.
Петров: Да де, ама като са ти е хоби – двайсет-трийсет хиляди лева, ама си ти е такова.
Тенчо: Навън струват, примерно, тройно или четворно повече. Но аз никога не съм имал желание да ги изнасям, нито с тая цел съм ги събирал. Аз, мойта цел е била да събирам монетите, но край монетите са се появявали и тия неща и аз от яд съм ги купувал, щото ми вика – или ги купуваш, или ги изнасяме. И к’во да правиш. И ти – за да остане тука. И сега ме е яд, че има такова отношение към колекционерите, ама какво да направя?
Петров: А-а-ах.
Тенчо: Така. Ще ходя да се разправям сега с хасковския музей. Ъ, съм казал на, (Петров го прекъсва)
Петров: Ама ти днес ли ще пътуваш?
Тенчо: Утре.
Петров: А, утре.
Тенчо: И съм казал на, там на шефа на Прокуратурата да се обади на шефа на музея.
Петров: Ха.
Тенчо: Че искам да отида да го видя. Аз не го познавам изобщо.
Петров: Да го стресне малко.
Тенчо: Да, Светни го, вече за Прокуратурата, пък да видим как ще се отнася с мен!
Стр. 79
Петров: Нали! Ха-ха-ха!
Тенчо: Хъ-хъ-хъ!
Петров: О-о-ох.
Тенчо: К’во да ти кажа. Всичко на тоя свят е такова – никакво.
Петров: Криво, криво.
Тенчо: Всичко е криво. И всичко на тоя свят се опира на това кой кого познава, с кого се има, как се има, колко по ред са.
Петров: Ама, то виж, че нема друг начин!
Тенчо: Няма друг начин. Аз, аз затова казвам. Човек винаги трябва да е коректен, защото веднъж не си ли коректен, рано или късно се разбира.
Петров: Абсолютно!
Тенчо: Рано или късно се разбира.
Петров: Абе! Тоя Пепино до такава степен се е уплашил, че.
Тенчо: Абе. (не се разбира).
Петров: Не ми звъни! Ха-ха! Викам – добре бе, ‘айде ние такова, да свършиме работа искаше.
Тенчо: Ама много е кахърен. Просто аз не знам що толкова е кахърен. Или или не казва всичко. Аз му казах, според мене, както виждам, като че ли има някаква друга причина.
Петров: Ако си спокоен.
Тенчо: Ако има друга причина – не знам! И ако е това, че се познавате с Пончо(?) – извинявай!
Петров: Е несериозно.
Тенчо: Това не е. Абсолютно несериозно! И аз се познавам с Пончо(?) от двайсет години. Сега кв’о? А-а с’а да трепера дали ме слушат или не. К’во кат ме слушат? Нищо не говоря по телефона, освен – как си, пич, к’во правиш, дай да се видиме.
Петров: Абсолютно!
Тенчо: Всичките, с всичките говоря по тоя начин.
Петров: Достатъчно е, нищо не могат да такова.
Тенчо: Ами да!
Петров: Плюс това, ти не си на държавна служба и такова – к’во ти дреме на теб?
Тенчо: (към трети човек) Може ли сметката.
Петров: Чакай, аз ще почерпя този път. Е, предния път ти почерпи. Не мо’е така!
Тенчо: (Не се разбира) кафе.
Петров: Ами, значи така. Ти му прати хабер на тоя, за да знае.
Тенчо: Аз ще му пратя – да, да си вземе болничен.
Стр. 80
Петров: Болничен. Да ти даде отговор във вторник и да се видим. Значи, аз вторник ще ти звънна като свърша с Крумов.
Тенчо: Като свър (не довършва), да, ти като свършиш.
Петров: Значи той ми е. Крумов ми е в един и половина. А, аз до към четири, четири и половина ще свърша. И ще ти звънна.
Тенчо: Ще се мотая към четири, четири и нещо по “Славейков”.
Петров: Мен ще ми е удобно от там да слеза с метрото направо.
Тенчо: Ъ.
Петров: Значи аз ще ида без кола, тогава. Вторник направо с метрото ще слеза, ако си по “Славейков” да те видя някъде.
Тенчо: Да, там. Ами. Звънкаш ми и казваш.
Петров: Казвам ти точно какво-що – така, така, така. Разбираме се за кой ден. То няма да е по-късно от другия понеделник. Нека затова да не ми пуска болнични повече от три дни. Щото стават съмнителни.
Тенчо: Не, не, няма. (Към трето лице) Колко? (Не се разбира. Прибира си рестото.) Ъ-ъ-ъ. (Към Петров) Т’ва ще му кажа. Да си пусне три дни и това е.
Петров: И то да е от понеделник до четвъртък-петък – там да е. За понеделник да е на линия, за да можеме. Аз искам да го викна веднъж.
Тенчо: Добре. Да бе, да.
Петров: И да го приключа него, нали, да не се занимавам с него повече.
Тенчо: Помисли к’ва тактика.
Петров: Аз ще го измисля, вторник вечерта ще ти го кажа подробно.
Тенчо: Добре.
Петров: Като се видиме.
Тенчо: Така се разбираме.
Петров: Така, Ами добре. Тръгвам аз, че ги чакам и тия моите да се приберат – жена ми и детето. Ходя сега след разпит, и, днеска – колко е часът, всъщност? В пет и половина ако тръгна. Аз до Враца, ей къде съм. За един час!
Тенчо: Теб ти е близо.
Петров: Пет часа. Имам време. Ами, добре. Значи – та, мой остава. Аз ти звънкам вторник след обед, некъде, такова. Хайде, чао!
Петров става от масата и тръгва. Среща се и разговаря с трети лица.
(Край на записа)
N° 16.12.07(26-03-2010)
