Вещественото доказателствено средство е отразено в:
CD-R с рег № RB202001-001-03/8[BLCENSORED]
CD-R с рег № RB202001-001-03/8[BLCENSORED]
Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.10 часа на 03.04.2010
година и в него е фиксирано следното:
23.03.2010г.
Петров се движи по улица. Чува се шум и реплики на преминаващи
граждани. Влиза в сграда, движи се по дълъг коридор и стълбища. Минава
покрай хора, чуват се далечни разговори.
(След пауза Петров провежда разговор по мобилен телефон, чува се
едностранно следното: “Аз съм на входа тука до т’ва, до адвокатската стая,
ама е заключено. Аха. Хайде.”)
Служител: Ще дойде ли да отвори?
Петров: Ще дойдат. А, то отворено. Да. Ще дойдат.
(Петров: Провежда разговор по мобилен телефон, чува се едностранно:
”Отвориха ми, ей сега ще дойда. Айде.”)
Петров продължава движението си по коридори. Чука на врата и влиза.
Среща се със Сантиров.
Петров: Аааау, вуйчо, ти за т’ва тука не искаше да идваш, щото далече.
Сантиров: А?
Петров: До входа. За т’ва така се разколеба.
Сантиров: А!
Петров: Колко човека сте тука бе? Ба му мамата! Ти немаш условия
ник’ви за работа, батко. Чет’ри човека ли сте?
Сантиров: Да.
Петров: Отвори да се проветри, виж как смърди, да го еба.
Сантиров: Еми смърди. Аз сега влезнах.
Петров: А, ти си във такова, немаш време за кафе.
Сантиров: А?
Петров: Немаш време за кафе?
Сантиров: Ей тука в коридора са (не се чува) иначе ся влизам..
Петров: Не, бе! Аз само да ти кажа. Значи (не довършва) А, добре! А
къде?
Сантиров: (не се разбира, отваря прозорец), че ще вземем от автомата.
Петров: А, добре, айде. Отвори, че смърди, да си ебе майката.
Сантиров: [BLCENSORED].
Петров: А?
Сантиров: Тука [BLCENSORED]..
Стр. 55
Петров: И ти.
Сантиров: И аз. Едната на на т’ва време пуска и печки.
Петров: К’во си пускат?
Сантиров: Печка.
Влиза жена.
Жена: Добър ден. Съдия Велева(?) дали е тук?
Сантиров: Няма я. (Петров и Сантиров излизат. Вървят по коридор.) А ти монети имаш ли?
Петров: Имам нек’ви. Че’й да видя. Имам. Какво, викаш, има тука?
Сантиров: О, всичките.
Петров: Сериозно?
Сантиров: Да, да.
Петров: Ама така си мислите или (не се разбира края на изречението)?
Сантиров: (не се разбира) всички кабинети (не се разбира).
Петров: Сериозно?
Сантиров: Да.
Петров: Ами ако изчезне дело к’во правим?
Сантиров: А?
Петров: Ако ти изчезне дело к’во правим?
Сантиров: Камери.
Петров: А, то има камери, да. Верно, че видех на входа, че има камери.
Сантиров: (не се разбира) всички деловодителки (не се чува) откраднаха
кога им дават парите.
Петров: Как парите им откраднали?
Сантиров: (не се разбира) в кабинета. Имало (не се чува, движат се има
странични шумове)
Петров: Да.
Сантиров: (не се чува)
Петров: В съда да се краде, еба ти! Еби му майката! Ха-ха.
Сантиров: (не се чува) не двайсе – трийсе. Хиляда и триста.
Петров: Еба ти крадците са.
(Спират пред кафе-машина)
Сантиров: (прекъсва го) А кажи, не е ли готино?
Петров: К’во искаш?
Сантиров: Ааа, аз.
Петров: (прекъсва го) Абе аз имам стотинки, бе.
Сантиров: Ей такова, единайсе.
Петров: Късо?
Сантиров: Късо, без захар.
Петров: Къде се пускат стотинките?
Стр. 56
Сантиров: А там.
Петров: Тука ли?
Сантиров: Да.
Петров: Е, па, тарикатска машина.
Сантиров: Чакай, чакай (не се чува), че връща ресто.
Петров: Ама не, двайсе стотинки пуснах.
Сантиров: Петдесет пусна бе.
Петров: Как петдесе бе! Двайсе пуснах, бе. Ето, виж сега. А “А” какво е?
Сантиров: Без захар.
Петров: А, без захар. А’йе и аз ще пием такова. Т’ва ли е най-хубавото?
Сантиров: Еее, ‘щото слагам вода, зат’ва слагам, зат’ва вземам пръчка, че
нямам време да го чакам да изстине. Еба му майката!
Петров: И аз съм побегнал, че сто задачи требва да свърша.
Сантиров: (към някой трети) Здрасти.
Петров: Тия от прокуратурата, сигурно са излезнали обедна почивка сега.
Сантиров: Па знам ли ги, те, двете крайности – едните по обяд пият ракия,
другите пишат обвинителни актове. И така, така. Единайсе. (към накой трети)
Здравейте.
Петров: Ти колко дела имаш днеска?
Сантиров: А?
Петров: Колко дела имаш?
Сантиров: Като (не се чува) на състава или днеска?
Питров: За днеска.
Сантиров: А, имам още две. Ей-сега едно споразумение, един и половина.
(не довършва)
Петров: И в колко ще свършат? Те са дълги тука.
Сантиров: Във, във един и половина ми е убийство – петдесе свидетели.
Аз съм извикал днеска.
Петров: (прекъсва го) То не мо’е да ти тръгне. Т’ва, т’ва тръгва ли?
Сантиров: То ми тръгна. Ама съм извикал днеска десетина свидетели.
Спират до прозорец.
Петров: Значи, глей ся, вчера имаше съвещание. По неколко дела там.
Сантиров: И к’во?
Петров: Там от ръководството дават зор да викам тоя, Цонев и т’ва, и
Цонев и Крумов. Значи аз, значи аз ще им пусна (не се разбира) във вторник.
Но ако ще го инструктираме нещо т’ва требва да стане до петък, защото аз в
петък заминавам. Следобед. И ще се върна в неделя вечерта, понеделник ще знам как ще бъда. А той ако дойде на разпит и ми оплеска глупостите, к’во да
направя? Трябва да му кажеме к’во да говори, разбираш ли?
Стр. 57
Сантиров: То лошото е, че последните три дена е с четирсе градуса температура и повръща и дриска като мишок.
Петров: Ха-ха-ха. Разболел се?
Сантиров: Некъв вирус го е налазил.
Петров: Той не е имал време да го види явно.
Сантиров: Четирсе градуса температура. Той не можеше да мръдне.
Викаха “Бърза помощ” в тях.
Петров: Ти му кажи на Тенчо това, нали, той да намери нек’во време, щото без да му кажеме. Аз нали чувам, говорят, такова, че е супер тъпо парче.
И като дойде да ми оплеска некои неща, после не можеме да го извадиме.
Протоколирано ли е, к’во правиме?
Сантиров: (не се разбира) требва да каже първо играеме ли. (не
завършва)
Петров: Той. Да.
Сантиров: А ти, между другото, аз не знам как да направим, не е хубаво
да ми звъниш от тоя, че съм включен.
Петров: Що?
Сантиров: Заради Генков.
Петров: Що?
Сантиров: Панайот Генков.
Петров: Що?
Сантиров: Че ми е приятел.
Петров: Е и к’во?
Сантиров: Чувам се през ден с него.
Петров: Да не са те качнали ли? Ами аз за к’во ти звъня – да ти кажа ела
да се видиме, нали, такова.
Сантиров: Тука съдии и прокурори от СГП и СГС, които са, които ги има
в неговия телефон, са включени от оня ден.
Петров: Сигурно ли е?
Сантиров: Да.
Петров: Ами що не ми го каза на мене, бе?
Сантиров: :Как? Аз го разбирам снощи. Как да ти го кажа?
Петров: (не се чува)
Сантиров: Нищо.
Петров: Плюс т’ва ти викаш от вчера те слушат. То ако те слушат, то е
идеална връзката, а аз вчера не мога да те набера.. На теб ти осигуряват
магистрала.
Сантиров: Ти първия път, ти първия път кат’ ми звънна и знаеш ли к’во
се чуваше? Въжжжжжмиииуууу.
Петров: Тя требва да е идеална връзката кат’ те подслушват.
Стр. 58
Сантиров: Напротив, получава се микрофония. Забравил нещо включено и се получава микрофония.
Петров: Мен не ме слушат, аз щях да знам, ако ме слушат.
Сантиров: Аз го знам, казаха ми. Ся, тука не съм само аз, много народ. С тоя човек сме приятели, и ти си ми приятел. Ся значи ли, че за всеки мой приятел трябва да ме включват. Както и да е.
Петров: `Бах му майката. Еми, как ще го направим тогава бе?
Сантиров: Аз нямам притеснения.
Петров: Да бе.
Сантиров: Нямам притеснения.
Петров: Ами то.
Сантиров: Но те са включили всички, ся да видат.
Петров: (прекъсва го, говорят едновременон) Ами да говорим, ние сме били в прокуратурата заедно.
Сантиров: С’я да видят дали през някой тука осъществява ли или не, Панайот. Аз познавам половината Върховен Административен Съд, т’ва значи ли, че трябва. Или Върховен Касационен.
Петров: То има и друго – дай да, дай да не говориме с никой, братче, щото некой познава некой, който е направил нек’ва дивотия и то, ‘ба си (не се чува, говорят едновременно)
Сантиров: Ама ето, не, снощи трябваше да се видя с него и му казах. Той има къде да се видим. Викам, във ВАС, във съда, в ресторанта на съда. Вий поне имате ресторант. В никой друг ресторант с тебе. После ще кажат, че аз съм Галевия.
Петров: Ха-ха-ха-ха.
Сантиров: Та се видях с човека, та (не довършва).
Петров: Ами аз се обадих, щото аз ти казах снощи, нали, такова (не
довършва).
Сантиров: По-добре да не се говори, с’я.
Петров: Да де, ние нема какво да говорим.
Сантиров: Търсят връзки, търсят достъпи кой през кого лобира, кой кого познава, кой с кой може да си говори. Т’ва търсят в момента.
Петров: Ами аз те знам от сто години, еба му мамата, дай да са не чуваме! Сантиров: Хубаво. И петнайсе прокурори са включени тука.
Петров: Сериозно?
Сантиров: Да. И двайсетина съдии.
Петров: И само заради Генков?
Сантиров: Да бе, човек бе!
Петров: Е, аз не съм, що го и не познавам.
Сантиров: Плъзнаха тия, еба ти (не довършва)
Стр. 59
Петров: Хе-хе-хе.
Сантиров: Нека, нека.
Петров: Ама не, (не довършва)
Сантиров: Лошото е, че ни се въртят имената по такива. (не довършва, говорят едновременно)
Петров:Ами, звънни да пием по кафе в махалата. Нема да ми говориш нищо по телефона, то и без това е глупаво.
Сантиров: Аз дори ей-сега тука проверих по някои мои места, такива хора и ми казаха абсолютно с никой не се виждай тука до месец, месец и нещо. С никой! Ни колеги, ни нищо. И зат’ва ти казах да дойдеш тука.
Петров: Ъхъ. Или ти ще дойдеш до нас, голяма работа. Или аз ще дойда до вас. Но трябва да видиме к’во правиме с тоя, щото(не довършва)
Сантиров: (прекъсва го) Всъщност, няма какво да таковаме. Аз, ама ти, ти трябва да си поддържаш контакт със Тенчо, не може всичко през мене да минава.
Петров: Е ‘убаво де, ама ние не сме го говорили така. Аз нямам проблем, с Тенчо си е като с тебе си го говоря. Аз на него доверие му имам. Нема, не се притеснявам.
Сантиров: Хубаво, хубаво, и само пак не по телефоните, само се виждате.
Петров: Да бе, да бе.
Сантиров: Запиши си неговия телефон, аз ще му дам твоя. И си уреждате срещи. Щото при мен, в момента, аз мога да преча само.
Петров: Добре, кой номер?
Сантиров: Нула три осмици.
Петров: Да.
Сантиров: Триста и осем.
Петров: Чакай. Триста и осем.
Сантиров: [BLCENSORED].
Петров: [BLCENSORED].
Сантиров: Аз ще го видя и ще му дам твоя телефон. Да, защото той не вдига на непознати.
Петров: Ъхъ.
Сантниров: Може да се чуете и да се видите, да се разберете.
Петров: Тогава аз го записвам неговия. `Начи, дай да направим така – обади му се на Тенчо, кажи му за тая промяна в ситуацията, че вторник тоя трябва да го викам него и Крумов.
Сантиров: Ако го намериш, ако той е някъде в отпуск и е извън България.
Петров: Ако ги намеря, но им имам адресите.
Сантиров: Друтия вариант е (прекъсват се)
Стр. 60
Петров: Ще им пусна призовки.
Сантиров: Да си бие камшика, да излезе навънка некъде.
Петров: Ми т’ва за понеделник – вторник, ама пак в един момент трябва да дойде, няма къде да иде.
Сантиров: Да де, ама ако няма време да говорите.
Петров:Ако няма време да говори, да.
Сантиров: Да го няма, че. А те кога, ти кога ще ги пускаш призовките, че да ги получат?
Петров: Днеска, те ги носят на место призовкарите, там е много стройна в Национална със призовкарите.
Сантиров: Вий кога ще (не се чува)?
Петров: (прекъсва го) Той нема. (не довършва) Е, нема проблем носят ги
в министерства, в такова.
Сантиров: (не се чува, говорят едновременно)
Петров: Да, на другия ден, утре ще му я връчат. ’Айде, аз да кажем, ще я забавя днеска. Ама той така или иначе до петък ще я получи. Аааа, и оня като си му отидат във офиса, на Крумов, и си му го дадат, т’ва може да стане супер
ясно.
Сантиров: С Крумов(?) не говорим.
Петров: Да, ние с него(?) не говорим, въпроса е, че с тоя трябва да се разберем, с Цонев.
(Звъни телефон. Сантиров провежда телефонен разговор, чува се едностранно следното: “Ало. Здрасти, Жорка. Жорка, обаче знаеш ли к’.во? Я, трябва да дойдеш до Съдебната палата, че в един часа трябва да влизам в зала и да се видим тука във Съдебната палата. Ами като влезеш в Съдебната палата, от централния вход откъм лъвовете, качи се на втория етаж и пред банката, като си пред банката, ми звънни, аз ще дойда. ’Айде.)
Петров: Добре, значи дай така да се разберем – ти кажи на Тенчо тая ситуация каквато е, новата, (не довършва, прекъсват се)
Сантиров: И му давам твоя телефона.
Петров: Така. Дай му телефона.
Сантиров: Чувате се, виждате се и си говорите.
Петров: И Тенчо като има готовност ми звънка да се видим да пиеме кафе, нищо повече. Той не е вчерашен, знае к’во да говори. Сантиров: Да, бе, да бе.
Петров: Виждаме се някъде, даже той да избере къде да се видим, къде е по-закътано.
Сантиров: Хубаво.
Петров: Дали е пак тука и там гранд хотела мен ще ми харесва.
Сантиров: (не се чува)
Стр. 61
Петров: Да де. Да.
Сантиров: Вече като се стигне до, ако се стигне до некъв момент, тогава.
Петров: Добре, `айде.Но т`ва му кажи.
Сантиров: Аз. То това (не се чува) никой не ти се обади? А? (не се чува)
Петров: Аз не искам да говоря с боклуци нек`ви. ( не се разбира) и тва е.
Сантиров: Щото нали и другите са. (не довършва) Лошото е, че аз тука последните пъти хората (не се чува, говори много тихо) Разбираш ли ме? Аз при Ковачев (?) един път (не се чува, говорят едновременно)
Петров: При (не се чува) и да.
Сантиров: (Не се чува, говори тихо)
Петров: К`во да ти кажа?
Сантиров: Еми виж ги, виж ги. В смисъл, да не е в последния ден пак преди т`ва, щото (не се чува, прекъсват го)
Петров: Ами аз въобще не говоря с тях. Ебал съм ги в гъза!
Сантиров: Не бе, ти им, питай ги – кажете да или не, щото поне да знам, нали, да знаем к`во да правим.
Петров: Че ги питам, ама ако ми се обадят. Те нема да ми се обадят, щото аз съм им сърдит.
Сантиров: Е, звънни им ти. Твой ред е.
Петров: Ще видя, ще го мисля. Добре. Бегам аз, ще чакам да ми звънне Тенчо. Но това му кажи, че аз в петък на обед, един – два часа заминавам и ще се върна чак в неделя вечерта. Ако не, нещо друго да мислим, значи имаме време утре, други ден, петък до обед да се видиме, да таковаме.
Сантиров: Давам му твоя телефон да си говорите.
Петров: (прекъсва го) Добре. Добре, вуйчо. То, от тука немаше ли пак такова бе?
Сантиров: Ти се обърка.
Петров: ’Айде от там ще си излеза.
(Тръгват по коридор, минават покрай хора, чуват се странични
разговори.)
Сантиров: Във (не се разбира) ся не ги приказвай тия работи, дето ти
казах.
Петров: Ми с кой да ги приказвам бе! Аз не контактувам с никой, бе човек! Ти да ме виждаш мене да ходя където се събират съдии, прокурори и такива. Аз отдавна съм отебал всичките им интриги и такова. Много ми е зор! Аз тоя ни го знам, ни го познавам.
Сантиров: Не, ама, аз сега мога да ги познавам, има двайсет човека са единия Върховен съд, от другия Върховен съд – двайсе, от ВКП още двайсе човека. Ами, мо‘е ли да ги познаваш
Стр. 62
Петров: (прекъсва го) То к’во стана всъщност? Бил ли е на една маса с тоя или не?
Сантиров: Не.
Петров: Ами тогава какъв е па толкова зора!
Сантиров: Ами не знам. Не знам. (не се чува)
Разглеждат снимки на стена.
Петров: Следващия път твойта снимка (не се чува) да видиме.
Сантиров: Ха! Така се (не се чува)
Петров: Само това ли са всичките председатели на Градски съд, бе?
Сантиров: Да.
Петров: От как го има?
Сантиров: Да.
Петров: Ама т’ва е от петдесет и девета първия, да не да не е имало до петдесет и девета Градски съд.
Сантиров: Е, от петдесет и девета, значи. Направиха (не се чува). Де да знам. След априлския, след Априлския пленум.
Петров: До тогава нема история. Добре, вуйчо. Аз ще мина от оная страна, че там ма знае тоя, охранителя. Звънкам. Те по-грамотно са го направили. Тука що не са сложили звънец?
Сантиров: Няма.
Петров: Видео?
Сантиров: Стои тука жена постоянно, ама сега е обедна почивка и е слезнала да яде.
Петров: А, щото в Градска, в Градска май те гледат на монитор и ти отваря човека, като.
Сантиров: Ами да.
Петров: Ти на къде си сега?
Сантиров: Чакам тука човека.
Петров: А, чакаш човека. Добре. ’Айде. Чакам да ми звъннете.
Сантиров: Добре.
Петров: С’я от къде да мина за Градска, да еба тия катакомби! От къде да мина за Градска, да еба и катакомбите?
Сантиров: За Градска?
Петров: Да.
Сантиров: Ей по тия стълби и после (не се чува края, мъжът вече е далече)
Петров: Да, (обръща се към трети човек) От тука може ли? Ей го е т’ва. Нали тука за Градска можеше? Здрасти. Можеше ли?
Мъж: Ей тука във края.
Петров: А, добре. А от другата страна има?
