Вещественото доказателствено средство е отразено в:
CD-R с рег. N° RB202001-001-03/8-[BLCENSORED]
CD-R с рег. N° RB202001-001-03/8-[BLCENSORED]
Изготвянето на Протокола за ВДС започна в 07.05 часа на 03.04.2010 година и в него е фиксирано следното.
Петров влиза в заведение. Разглежда менюто и поръчва на сервитьорката мляко с нескафе и Фанта лимон. Докато му донесат поръчката си свива цигара. Пристига Тенчо, двамата се ръкуват.
Тенчо: Здрасти.
Петров: Здрасти.
Тенчо: Аз па се грабнах в Студентския град и (не се разбира).
Петров: Къде чак там?
Тенчо: Бе искаше да се свържа с нек’ви търговци на алкохол. (не се разбира) има. Всичко е с фалшив бандерол.
Петров: Нали? Аз четох, че във т’ва, във заведението, че правят алкохол вече. К’во става със музея? Оправи ли нещата?
Тенчо: Ще ги оправя, няма такъв (не се разбира) в Националния музей.
Петров: Ама те оценители трябва да ти дадат.
Тенчо: Наредбата е със доктори на науките в точно определена област, която трябва. (не се разбира).
Петров: Доктор на науките?
Тенчо: Да. И пита – колко имате и.
Петров: То колко доктора има?
Тенчо: Николко.
Петров: Александър Фол беше траколог, ама той почина.
Тенчо: И, да. И накрая, просто нямаш избори и отиваш в Националния музей. Безумия някакви.
Стр. 84
Петров: Ама трябва и да им платиш.
Тенчо: Да. Трябва да им платиш.
Петров: Ах!
Тенчо: Вий к’во направихте, за вторник ще го отложиш.
Петров: За вторник, да. Щото-о ти явно си направил връзката, щото той дойде човек някакъв, не е адвокат.
Тенчо: Да.
Петров: Нали?
Тенчо: Щото (не се разбира) е болничък нещо.
Петров: Да. Каза, че.
Сервитьорка: Да?
Тенчо: Аз искам едно “Перие”.
Сервитьорка: Да?
Тенчо: Студено и едно дълго кафе.
Петров: А-а каза, че е във да, и то добре го направил, че е влезнал във болница направо. Че е чиста работата.
Тенчо: За операция.
Петров: Да, операция. К’во ще му оперират?
Тенчо: Не знам.
Петров: Ха-ха. И той не знае.
Тенчо: Сигурно е фалшиво, де да знам.
Петров: Ми най-вероятно.
Тенчо: Мо’е да са му отцепили нек’во, има едно образувание.
Петров: Мо’е да му цепнат гъза.
Тенчо: (не се разбира).
Петров: Ха-ха-ха. Даде му ги, дойде-е, а-а момчето сутринта.
Тенчо: Жоро Крумов к’во разправя?
Петров: Кръмов, аз съм се объркал, той ми е за утре. Аз вторник го свързвам със т’ва. Значи той е утре, във един и половина.
Тенчо: А той защо във вторник ще го разпитваш?
Петров: Във вторник, на шести. Той сам си помоли за шести и аз се съгласих. Сега, нали, да му покажа, че сме добронамерени.
Тенчо: Да. Трябва да е другата седмица и да не (не се разбира) за нек’ви дълги болнични.
Петров: Да, да, да.
Тенчо: А-а, трябва обаче да се, да видим долу(?) к’ва позиция да държат.
Петров: Значи, позицията, при всички положения е, че той не е проконтролирал, защото не е имал възможност, ангажименти и за т’ва има заместник-министър. Аз им четох много внимателно т’ва, правилника, устройствения. Значи даде ли му правомощия на зам.-министъра, зам.-
Стр. 85
министъра си върши нещата. Той вече ще се пере надолу със м-м комисията. Комисията преди т’ва има маркетингово проучване правено, което е посочило “Електрон” като единствен възможен изпълнител. Сега той не е, министъра е политическа фигура, той не е тесен специалист. (Тенчо го прекъсва).
Тенчо: Е, да.
Петров: по тия неща, за да казва – Ама не, аз т’ва съм го видел, па ми е направило впечатление и нема връзка със Крумов. До колкото са, се е познавал само делово. Примерно, ако го е приемал в кабинет, такива неща. Щото има. (Тенчо го прекъсва).
Тенчо: (Не се разбира).
Петров: има данни, че те са, са приятели.
Тенчо: Ъхъ.
Петров: И, и не мо’е да каже, че не се познават, но само служебно. Той ти казва – за това си имам аз политически кабинет, има си Съвет по въоръженията, който е одобрил тоя проект и го е определил финансирането за него. Има си постановление на Министерския Съвет. Аз знам как да му таковам, щото аз мисля, ти си прав. Няма к’во да се гледаме с него, направо на такова.
Тенчо: (не се разбира).
Петров: Да, аз знам как да му задам въпросите, че да ме устройват мене, разбираш ли?
Тенчо: (не се разбира) нещо да се видите, ама (не се разбира).
Петров: Не, не, не, не, не. Не. По-добре, де да го знам. Макар, че той няма интерес, за да плещи налево-надесно.
Тенчо: Т’ва е ясно.
Петров: Да не е луд! Ти “Перие”, вода, аз “Перно” мислех, че ще пиеш.
Тенчо: Не съм пил алкохол от една година вече.
Петров: А-а-а.
Тенчо: Откакто и не пуша, станах светец, щех да смачкам три деца.
Петров: Та, той явно е-е, нали, така, добре спазва инструкциите, го гледам (не се чува).
Тенчо: (Не се разбира). На него проблема му е, той след като има нещо (не се разбира) на кампанията, защото той има едно дело вече в съда.
Петров: Аха.
Тенчо: Има няколко образувани следствени.
Петров: Аха.
Тенчо: Има едно прекратено от прокуратурата и просто абсолютно за всяко нещо, което е пуснал на него му се спретват дела.
Петров: Аха.
Тенчо: И той просто се е хванал за главата. И не знае къде ще избие.
Петров: Тука поне няма да има грижи. Няма вариант да-а.
Стр. 86
Тенчо: В интерес на истината, не сме се разбрали за цената. Нещо му се струва много. Не е казал да, не е казал не.
Петров: Е, ама той тря’а да си реши, ако каже не, не. Няма проблем. Действаме по другия-а, действам си как ‘требва нали, ебал съм го. Хъ. Тъй или иначе, кат’ тръгнем да му назначавам експертизата, като докаже, че са надути-и четири пет пъти цените, се вижда се’а к’во стана със ‘сичките договори, където почват да ги разследват.
Тенчо: Дай ако искаш да-а. Понеже не казва нищо, в смисъл. Нито казва да, нито казва не. Но пра’й нек’ви паралели. Чуди се. Не знам какъв прокурор му прекратил не знам си какво за трийсе, аз не го и слушам. Мисълта и е с’я, а-а, ако кажат, аз съм му казал, че аз му казах педесе и т’ва е.
Петров: Евро. Ми, казвай му.
Тенчо: И-и (Петров го прекъсва).
Петров: Ама да се оправя вече, нали, в смисъл, не мож’ да се срещнеш по пътя да си пиеме кафето на София иначе много ми дреме на кура за Цонев.
Тенчо: В смисъл, ша му кажа, ми, т’ва, последното и т’ва е. Той ще се съгласи, няма къде да отиде и т’ва е. Той няма избор, той ще се съгласи и на он’ва, обаче, на мен ми е малко такова.
Петров: Еми, добре де.
Тенчо: Защото се опитва да прави некви податки, нали държи там от тия, от ъ-ъ.
Петров: От кое?
Тенчо: От експертизите, там (не се разбира).
Петров: Ами, хубаво, добре, значи аз ще си са опра’ям с експертите тогава, във т’ва.
Тенчо: Да му кажа педесе, какво да му кажа, да дава половината сега и другата половина.
Петров: Ами, да ги дава, ама да ги дава, утре-е-е, че аз четвъртък на обед пътувам. То и на, връщам се в понеделник вечерта, той ми е на шести, десет часа. Той на вуйчо ми почина оня ден и бех на-а-а, такова, на погребение вчера. И сега ще отида по Великден малко на на Враца, там покрай наш’те, леля ми, че остава сама, и-и фактически ще се върна чак в понеделник вечерта. Значи или да се оправяме утре.
Тенчо: Просто не знам как ще стане с т’ва вече. Ма то първо тря’а да прати някой да го издирва, не го знам къде е. А-а, значи, тря’а са вида, да му кажа.
Петров: Е, той като е в болницата, не е ли там?
Тенчо: Нямам представа къде е.
Петров: Той ми каза, в болница е влезнал, ама и аз не знам в коя болница.
Стр. 87
Тенчо: Нямам, нямам представа дали е в болницата, аз знам, че неква операция си е прайл.
Петров: Може и да си го е измислил. Да.
Тенчо: А може и да е измислено. Не съм сигурен.
Петров: И то най-вероятно е измислено. Защот’ то съвпада точно с деня, в който го викам.
Тенчо: Аз казах, че няма да се проверява болничен, така че (не се разбира).
Петров: Е, разбира се, че няма да го проверявам.
Тенчо: Да си, да си извади болничен просто, не иска.
Петров: Ами тука, виж к’во, аз му показах днеска, той вижда, че съм добронамерен, ама не мо’е да ме разтакава така, разбираш ли?
Тенчо: Утре.
Петров: Утре, аз четвъртък на обед, просто пътувам, то не сме и по обед. То в четвъртък не е за работа. И после няма как да се видиме до, докато той идва за разпит. Аз знам какви въпроси, как да му ги задам, да такова. Защото. Но пък не е хубаво да ти ги давам на лист. ‘Щото, ако ти си… после да ги задавам.
Тенчо: Ти па, хартийки, само ми ги кажи, горе долу какво ще питаш и какво тря’а да ти отговаря.
Петров: Т’ва коет’ти казвам, нали, то има си съвет по въоръженията, т’ва е минало цялото министерство, през всички структури одобрено, значи ся не може да има заговор в цялото министерство. То несериозно излиза… Той е политически, а-а, политическо лице, няма нищо, не е специалист в тия неща.
Тенчо: (не се разбира)
Петров: познания, те са си технически, нали, да-а-а. То за т’ва.
Тенчо: (не се разбира<) Политически анализи.
Петров: То затва, иначе, мо’е да ми каже, аз не мо’а да следя цялото министерство. Нали пак такива тря’а да дойдат. Те са си гледали, решили са, приемали са цени. И така нататък, той и в крайна сметка той не е и подписвал договора. Прокурора му е взел, може да му е взел малко, то точно да му прекрати, обаче. За к’ви пари е ставало въпроса е-е такова-а-а
Тенчо: Не знам, не знам.
Петров: Тука, не-е, мисълта ми е друга.
Тенчо: Не знам, бе, не го питах.
Петров: Едва ли е било за сто и двайсе милиона, както е тука.
Тенчо: Не го питах, да не се окаже просто. А-а-а. Проблема е, проблема е в т’ва, че наистина са го награбили, ама за толкова много неща, че той се е хванал за главата, просто.
Стр. 88
Петров: Той друго няма в момента освен т’ва, бе.
Тенчо: Е как да няма. Има едно дело в съда вече.
Петров: Това е за-а осемте милиона, ама тука става въпрос за стои и двайсе.
Тенчо: (не се разбира).
Петров: И аз мисля, че т’ва е съвсем прилично.
Тенчо: Не, аз не знаех дали въобще (?) има нещо прекратено. Не знаех че (?) се е опра’йл по някакъв начин.
Петров: Ами, то начина да се опра’и е един.
Тенчо: Да бе, той си е намерил контакт към прокурора. Отишъл е при прокурора. И той му го прекратил. Ама той каза, прекрати ми нещо, което въобще никога не може да бъде образувано. Е т’ва е проблема. Те са го сложили на пангара сега, ха-ха-ха и за всяко нещо го дерат. Е, така е, кат си във властта. (Петров го прекъсва)
Петров: Еми, с’я.
Тенчо: е така.
Тенчо: Така е. Плащаш си за гяволъците.
Петров: Като е, се’а като е.
Тенчо: За един гяволък мо’е да си плащаш цял живот със (не се разбира) неща.
Петров: Ами, за да плаща, значи има.
Тенчо: Аз ще напра’я тоя опит днес или утре, най-късно до напра’я контакт с него.
Петров: Ами кажи му, ако не такова, приемаме, че не сме говорили и си действаме как’т си тря’а.
Тенчо: Не, няма, няма.
Петров: И т’ва е.
Тенчо: Не, бе, няма проблем. Ш’съ съгласи, няма къде да отиде. Аз просто, а-а, понеже пра’и некакви такива намеци, аз затуй се опитвам да разбера докъде можеме.
Петров: Той те тумби в стената.
Тенчо: Ама го разбирам.
Петров: Ей, какъв е-е.
Тенчо: Ама го разбирам що го прай, разбираш ли? Наистина го разбирам. Защото наистина му е-е.
Петров: Ха-ха.
Тенчо: Не, ако кажеш, няма да отстъпваме, не е проблем ама.
Петров: Е, сега няма да се прайм на цигани за, такова.
Тенчо: Въпрос, въпроса е, че е к’во да ти кажа.
Стр. 89
Петров: Ако, но въпроса е нали, да-а не водиме преговори като за Европейския съюз.
Тенчо: Абе, ние не ги водиме.
Петров: А.
Тенчо: Аз ги вода, разбираш ли, той не ги води. Да не останеш с грешно впечатление за него. Аз ги вода.
Петров: Ясно ми е на мене.
Тенчо: Защото ми е просто, ъ-ъ. Как да ти кажа. Останал съм с впечатление, че едва ли не, не знам к’во ше пра’и.
Петров: Не, ако е толкова.
Тенчо: Поне такова впечатление ми е създал, се’а, колко е вярно.
Петров: Ако е толко’ зле, да му дадеме някой лев да си харчи. Ха-ха.
Тенчо: Може и да ни играе. Да ни играе и нек’ви, нек’ви игрички.
Петров: Прай си се на маймуна и се’а той Цонев е известен, разбираш ли? Но.
Тенчо: Хубаво де, се’а, аз ша си се опра’а, ще се вида с него, най-вероятно утре, днеска няма да мога. Лошото е обаче, че то утре е сряда. Уф-ф. Не знам дали ще успея, до четвъртък.
Петров: Ми, не знам и аз.
Тенчо: Добре, ша се помъча всячески, да-а (Петров го прекъсва)
Петров: Ъ-ъ.
Тенчо: така да напра’я така, за да.
Петров: Не мога да го оставя в никакъв случай! Да дойде, да му направя разпита.
Тенчо: Да де.
Петров: и той да не е поел ангажимент.
Тенчо: (не се разбира) затваряш тука.
Петров: Щото аз му демонстрирам, че съм благоразположен.
Тенчо: Съгласен съм. Съгласен съм, че трябва да.
Петров: Той вчера ми е звънял да ми каже.
Тенчо: Ти кога изчезваш?
Петров: Четвъртък на обяд съм аут. Дете, жена, (Тенчо го прекъсва)
Тенчо: Ми-и.
Петров: всичко съм приготвил.
Тенчо: Ами, освен да се помъча в четвъртък до обяд. И ако каже – не мога да ги извадя в четвъртък на обяд – какво да правим?
Петров: Е, еба ли му майката, к’во? Другият вариант. Нема, то!
Тенчо: То, същия проблем, че най-вероятно, аз утре ще го видя.
Петров: Ъ-хъ.
Тенчо: И той няма време за реакция, разбираш ли. След разговора.
Стр. 90
Петров: Да ги събере, имаш предвид.
Тенчо: Ъ-хъ. Освен, ако ги няма вкъщи, де. Ако ги има вкъщи, добре! Ама ако ги няма?
Петров: Ами да ги вземе от Крумов. На него е дал баницата.
Тенчо: Хъ-хъ-хъ-хъ!
Петров: Е, с’а и Крумов ако ми каже, че няма!
Тенчо: Чуваме се, чуваме се кога и се виждаме в четвъртък някъде по обед.
Петров: Значи аз-з.
Тенчо: Ти ще си прецениш.
Петров: Ти ще ми звъннеш.
Тенчо: Да, аз ще ти звънна.
Петров: Аз-з ще те чакам теб. Айде.
Тенчо: Добре.
Петров: Кажи му там, петдесет, тогава и това е.
Тенчо: С идеята да се видим четвъртък по обяд, като аз ще се мъча.
Петров: Ти няма ли да пътуваш и ти по Великден?
Тенчо: Ами няма, нямам никакви планове. Пък ми се ходи някъде и не знам.
Петров: И аз мислех некъде другаде да отида – Велинград, Банско евентуално, ама. Първо, много пари ще струва. И сега, с тоя неприятен случай.
Тенчо: Те, те, според мен са намалили навсякъде цените.
Петров: Ама сигурно, па вече е ангажирано.
Тенчо: Но лошото е, че София ще се изнесе и ще е лудница навсякъде. И не знам.
Петров: Е, аз съм го решил вече, моя.
Тенчо: Пък ако, ако е хубаво, ако е слънчево, е хубаво човек да отиде някъде.
Петров: Тои и той сигурно ще бяга някъде по Великден да се лекува след тая тежка операция, която днеска са му направили.
Тенчо: Най-вероятно. Ще правя аз среща с човека.
Петров: Ъ-хъ. Ще, той трябва да е сигурен, че аз ще му върша работа. Вижда моите действия к’ви са.
Тенчо: Аз не се виждам директно с него. Нали ти казах.
Петров: Да де, да! Ти ми каза, че с няк’в човек.
Тенчо: Да! Пращат човек. (Не се разбира.) Но по-добре така!
Петров: Е-е, естествено! Аз и затова. После прецених. К’во пък такива бонуси – да се срещам с него? Еба ти бонуса, да му давам!
Тенчо: Е, не може с тоя телефон. Защо трябва? Веднъж като му е. Може да те запишат, всичко могат.
Стр. 91
Петров: Да, той може да ме запише.
Тенчо: Ами да, колко му е!
Тенчо провежда разговор по мобилния си телефон. Чуват се следните реплики: Ти къде си, бе? Дай да се видим. Ще пием ли по едно кафе. А няма ли, а няма ли да слезеш до центъра? Е, аз пък нямам кола. ‘Айде, прати ми колата на. На “Гранда” съм, къде съм! Сега колко е часът? Четири без десет. Е, кажи му в четири и половина да е пред “Гранда”. Да, ама кв’а е тая кола. Твойта кола. А кой е шофьора, познава ли ме, мене? Кой, какво? Ама к’ва беше твойта кола? Черен. Добре, в четири и половина да е отпред. Айде! Той приключва с разговора и поглежда часовника си. Продължава разговора си с Петров.
Тенчо: В четири и половина ще отида да се видя с другия, да го пратя да си говори с него и така. Белким смогнем до четвъртък.
Петров: Еми, той, той си знае, в крайна сметка! Те само адвокатите ще му вземат повече, ако трябва да бъдем точни, за твоа дело.
Тенчо: А, сигурно. Сигурно, сигурно!
Петров: Влезе ли му и под съд – се такова. Той кои иска да са му адвокати? Не знаеш. Абе, щом го дерат, както казваш, смятай!
Тенчо: Чакай, той май ми каза, кои са. Кои бяха?
Петров: Щото тоя, който дойде, аз го питай адвокат ли е. Вика – не, не съм адвокат. Близък съм му.
Тенчо: Не, той е некой от тех. А той с адвокат ли да идва?
Петров: Не, без адвокат. Не искам адвокати, въобще да нема, защото адвокатите ще кажат дай сега за следователя. А ние ще му дадеме и ще му надуват и цена, и такова. И не искам и да знаят въобще!
Тенчо: Е, значи, казваме му, дай, дай да такова. Ако нещо там се обърка.
Петров: Нема какво да се обърка. Ако се обърка, нали ще сме двамата – аз пиша и.
Тенчо: Да бе, за протокола.
Петров: Нема проблеми!
Тенчо: Всичко, квот’ си трябва.
Петров: Аз протокола съм му го подготвил, дето се вика предварително с въпроси и отговори, може би.
Тенчо: Добре.
Петров: Но той да ги, да решава и това е. То му беше – утре ще го видя Крумов.
Тенчо: Ще ми кажеш в четвъртък, кат’ се видим тоя глупак – Крумов к’ви ги говори.
Петров: Е, тъкмо, да! Щото той е утре в един и половина.
Тенчо: Щото какво може да говори – нищо. Той ще каже – ами, явих се, това е. К’во може да каже?
Стр. 92
Петров: Да. (не се разбира).
(Звъни телефон. Петров провежда разговор. Чват се следните реплики: Да, Да! Да, да, слушам те! Не! Не, не! Не, не. Еми се’а тука имам една среща. След пет минути ще-е ставам и-и мисля да, да се прибирам към квартала. ‘Айде, ще пием по едно кафе. Да, да, да. Не-е, не! Не, няма. Добре, айде!)
Петров: Ей го, сещам се за Пепи. Какво говориш по телефона толкова!
Тенчо: Ъ?
Петров: К’во говориме по телефона? Пепи се сещам къде се шашка.
Тенчо: Той нещо се е побъркал.
Петров: Побъркал се е!
Тенчо: И не знам за какво се е побъркал. Има ли основания, няма ли.
Петров: Е, това е, както казваш, ако си има нещо, което го притеснява!
Тенчо: Ами не знам, и аз оставам с некакво впечатление, такова.
Стр. 93, Стр. 94, Стр. 95, Стр. 96 [BL: Разговорът продължава на друга тема – пътуване до Македония]
Тенчо: Аз, аз ще ти звънна.
Петров: Чакам да ми звъннеш, нали-и, ако такова.
(Край на видео записа).
Разговорът продължава между Тенчо и Петров продължава със следните реплики:
Тенчо: И на обяд се виждаме в четвъртък, ако такова.
Петров: Добре, айде.
Тенчо: Айде. Чао.
Петров: Жив и здрав.
Тенчо: До тогава. Чао.
(Край на аудио записа).
N° 15.06.37(30-03-2010)
